Узбекистан подменя съветските си изтребители с китайски J-10CE.

🇺🇿✈️🇨🇳 Появи се ясна снимка на китайски изтребител с маркировка, приписвана на Военновъздушните сили на Узбекистан. Тя беше публикувана в понеделник, 16 август, от Андреас Рупрехт, изследовател на китайската бойна авиация, който го определи като вероятно първото ясно изображение на J-10CE за страната от Централна Азия. Това е най-силната визуална индикация досега, че Ташкент подменя съветското авиационно наследство с техника, произведена в Чънду, макар самата снимка да доказва по-малко, отколкото се твърди около нея.

Силуетът на самолета е разпознаваем без особено съмнение. Делтовидно крило с предно хоризонтално оперение, свръхзвуков въздухозаборник без отделителна пластина от типа DSI, тъмен радарен обтекател и светлосива окраска насочват към J-10CE. Разпознаването като узбекски зависи основно от червеникавата маркировка до въздухозаборника, тъй като бордовите номера не се четат, а на фона се вижда единствено чисто небе без ориентири за геолокация. Публикуваните от 16 август версии са различни изрезки от една и съща снимка, поради което броят им не представлява независимо потвърждение.

Подобни доставки обикновено се проследяват по серийните и бордовите номера на самолетите. През юни 2025 г. онлайн акаунт с името Hurin, който следи китайската авиационна промишленост, публикува кадри на нови експортни единици J-10CE и посочи, че те не са предназначени за ВВС на НОАК. Потвърдени бяха видими номера 204, 205 и 206 от втората експортна партида. През август този акаунт съобщи за самолети, предадени на Узбекистан, с номера от диапазони 101X и 102X, които не отговарят на предишната партида. Рупрехт отбеляза, че при подобни разкрития обичайната последователност започва с неуточнени слухове и преминава през устно потвърждение от авторитетен източник, но без да има представени доказателства. В този случай тази последователност изглежда е прескочена.

В основата на всички последващи твърдения стои предполагаем договор за 24 самолета на стойност около 1 млрд. долара. Ташкент не е обявил официално нито брой на самолетите, нито график на доставките, нито стойност на сделката. При единствената документирана намеса на узбекската държава по темата не става дума за потвърждение. През април 2025 г. след като Defence Blog съобщи за вероятния договор, Агенцията за отбранителна промишленост към Министерство на отбраната на Узбекистан поиска материалът да бъде свален от сайта.

„Бих искал да Ви информирам, че тази информация не отразява реалността. В момента се водят преговори с няколко държави по въпроса и публикуването на подобни сведения може да повлияе на разговорите ни с други държави. Бихме били дълбоко благодарни, ако отложите статията за известно време. Щом бъде взето окончателно решение, ще Ви уведомим на Вашия адрес“, пише тогава висш служител на агенцията, която не е потвърдила, но и не е отрекла сделката оттогава насам, а Министерството на отбраната на Узбекистан е отказало коментар и пред местното издание Kun.uz.

Авиационният парк, който трябва да бъде заменен, наближава края на своя експлоатационен ресурс. Данни на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) за 2024 г. показват, че страната разполага с общо 12 действащи МиГ-29 и МиГ-29УБ. На съхранение се намират допълнителни 18 МиГ-29 и 26 Су-27 и Су-27УБ. Цената на един J-10CE се оценява в диапазона 40-50 млн. долара – под цените на предложенията от западни държави в същия клас.

Основната разлика в сравнение с наличния парк се крие в поколението бордова електроника, сензорите и въоръжението. МиГ-29 от ранните съветски серии използва импулсно-доплеров радар и може да пренася различни ракети въздух–въздух, част от които имат обсег от порядъка на 50 км. J-10CE разполага с радар с активна фазирана антенна решетка (AESA), китайски двигател WS-10B и ракети PL-15E с публично обявен максимален обсег до 145 км.

Тази комбинация позволява проследяване на повече цели едновременно и поразяването им от значително по-голяма дистанция. Каталожният обсег на една ракета обаче не е равнозначен на гарантирана дистанция за поразяване в реални бойни условия, тъй като зависи от височината, скоростта и курса както на самолета носител, така и на самата цел. За държава с дълги граници подобни способности биха осигурили по-широк периметър на въздушен контрол с по-малък брой самолети във въздуха.

Промяната обаче не се свежда само до обсега на прехващане. Съветските самолети са обвързани с руски резервни части, ремонтен цикъл и система за обучение на екипажи. Китайската платформа подменя изцяло тази верига, а според наличните данни узбекски пилоти вече минават преквалификация в Китай. Поръчката за 24 самолета би обвързала Ташкент с производителя в Чънду и със системата за логистична и техническа поддръжка за поне две десетилетия, което би направило решението трудно обратимо.

Китайската военна техника не навлиза в Узбекистан за първи път. Страната вече придоби зенитно-ракетния комплекс FD-2000 – експортния вариант на HQ-9. През февруари 2025 г. узбекските военни показаха друга китайска зенитно-ракетна система, с която вероятно заменят съветските С-125 „Печора“. Бойната авиация е следващата и най-скъпа стъпка по същата линия, тъй като изисква най-продължителния ангажимент за техническа, логистична и сервизна поддръжка.

Узбекистан е особено подходяща държава за пробив на китайската военна авиация. Властите в Ташкент се отказаха от членството в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) през 2012 г. Тогава на 28 юни те изпратиха съответната нота до секретариата на организацията, и оттогава завръщане изобщо не е било на дневен ред. Многовекторната политика продължава да стои в основата на външната политическа линия на страната.

Към това се добавя и икономическата сметка. Руската авиационна промишленост обслужва приоритетно собствените потребности в условията на продължаваща война срещу Украйна, което понижи доверието на чуждите клиенти в ключови условия като срокове за доставка, осигуряване на резервни части и изпълнение на модернизация. Покупката на руска военна техника носи риск от американски санкции по CAATSA: закон за противодействие на противниците на САЩ със санкции, отбелязва Aerospace Global News. До момента няма официална реакция на предполагаемата узбекска поръчка от страна на Москва. Според украинското издание Defense Express руските военни медии са отразили първоначалните съобщения през април 2025 г. с видимо раздразнение.

Предполагаемата поръчка не е изолиран случай. Търговската репутация на J-10CE до голяма степен стъпва върху пакистанската версия за въздушния сблъсък от 7 май 2025 г. Тогава ВВС на Пакистан обявиха, че този самолет е свалил индийски Dassault Rafale с ракета PL-15, изстреляна от голямо разстояние. Ройтерс пусна материал за сблъсъка на 2 август 2025 г. Индия не е потвърдила видовете загубени изтребители, а Dassault категорично отхвърли твърдението. Спорът за резултата остава открит, но отражението върху пазара вече е факт: Бангладеш води преговори за 20 самолета на стойност около 2,2 млрд. долара, като си постави за цел договорът да бъде подписан до август 2026 г.

Колко самолета действително са пристигнали в Узбекистан, остава наясно. Сведенията за първи 2 единици в Ташкент от юли 2025 г. не могат да бъдат проследени до официално държавно изявление. Твърденията за пристигането на още 4 самолета на 21 и 22 юли 2026 г. произхождат единствено от любителски акаунти на китайски граждани и не са получили потвърждение от нито една от двете страни.

Ако договорът реално е финализиран, Узбекистан вероятно ще получи целия предвиден обем. Искането за отлагане на публикацията с аргумента, че може да повлияе на водени преговори, сочи, че тази сделка поне е била разглеждана сериозно, въпреки че не доказва нейното окончателно сключване. Поредицата от кадри на нови експортни самолети през последната година също насочва към такова развитие.

Съществува обаче и алтернативно обяснение, подкрепено от предишните търсения на Ташкент. В края на 2023 г. той планираше поръчка на френски изтребители Dassault Rafale, която по-късно започна да буксува, а през 2025 г. вниманието му първоначално беше насочено към пакистанския JF-17. Съществената разлика е, че нито при Rafale, нито при JF-17 се появиха самолети с узбекски маркировки.

Посоката би била убедително потвърдена от снимка с ясно четими бордови номера, направена в узбекска авиобаза, от официално съобщение на Министерството на отбраната или евентуално участие на J-10CE на съвместно учение с чуждестранно присъствие. Хипотезата би отслабнала при продължаващо отсъствие на нови доставки до края на годината или евентуални поръчки на руски или пакистански платформи, шанс за което към момента клони към нулата.

Анализ: В Централна Азия се отдалечават обществата, не държавите

🌏 През юли 2026 г. украински дронове удариха танкери и съоръжения на Каспийския тръбопроводен консорциум край Новоросийск, товаренето спря, а Казахстан свива добива. През тази тръба минават над 80% от неговия износ на петрол и тя стига до Черно море само през руска територия. Страната не участва във войната, заради която идват ударите, но понася последици от нея, тъй като не разполага с друг маршрут със сравним капацитет: западната посока през Каспийско море към Азербайджан и източната към Китай не поемат близо 1,5 млн барела дневно, а нова тръба иска 5-7 години и десетки милиарди инвестиция.

Това е най-краткото описание на разстоянието между два пласта в Централна Азия. Отгоре стои публичният разказ за отделяне от сферата на влияние на Москва, който след февруари 2022 г. започса да звучи все по-силно. Отдолу обаче лежат тръби, релси, платежни канали и трудови коридори, положени в периода от 1870 до 1991 г. и те не могат да бъдат сменени с изявления.

Основанията на разказа са истински и няма причина да се подценяват. Присъединяването на региона към Руската империя минава през наказателни походи: след превземането на Хива през 1873 г. имперските части избиват йомудските туркмени край столицата и оценките сочат около 5000 убити. Обосновката по това време е за донасяне на европейски ред и не се различава съществено от френската или британската колониална аргументация. Съветският период добавя нов пласт: Семипалатински ядрен полигон, Байконур, депортациите, лагерите за политически затворници.

Именно този пласт се активира в обществата. През 2021 г. активистът Куат Ахметов от Костанай тръгва по ресторанти и магазини в Казахстан и записва как настоява да го обслужват на казахски; неговите YouTube видеа пораждат кратко движение на подражатели. Реакцията на държавата обаче задава модела за всичко по-нататък: службата на президента обявява „езиковите патрули“ за недопустими, срещу Ахметов започва дело за разпалване на междуетническа вражда и той напуска страната за Киев. Обществото натиска нагоре, властта го охлажда.

Същата асиметрия личи и при елитната реторика, която на пръв поглед подкрепя разказа за отделяне. На 9 ноември 2023 г. Касим-Жомарт Токаев произнася заключителното си слово на казахски пред гостуващата делегация в Астана и кара Сергей Лавров и колегите му да посегнат към слушалките за превод. Жестът е насочен към отколешното описание на Казахстан като рускоезична държава и спечели на Токаев репутация на твърд лидер сред казахстанската публика в мрежите. Емомали Рахмон отива дори по-далеч. На срещата на ОНД в Астана на 14 октомври 2022 г. таджикският президент изрежда пред руския президент Владимир Путин пренебрежението към малките републики: „Тогава, и ме извинете, че го казвам, както и сега, не се обръщаше внимание на малките републики, на малките народи. Традициите, обичаите и всичко останало се пренебрегваха. Нямаше подкрепа за развитие.“ Записът обиколи света като доказателство за отслабващата хватка на Кремъл. В същата реч, точно след упрека, Рахмон поиска допълнителни инвестиции в таджикско образование и се оплака от недостиг на учебници на руски език.

Материалните решения вървят в обратната посока. Токаев изрази подкрепа за изграждането на духовно-просветителски комплекс на Казахстанския митрополитски окръг в Астана на 4,5 площ от хектара, с храм „Всички светии на Казахстан“, храм „Свети Сергий Радонежски“, гимназия и музеен комплекс; патриарх Кирил освети втория храм на 18 септември 2025 г. Девет месеца по-късно, на 28 май 2026 г. по време на държавната визита на Путин в Казахстан двете страни подписаха споразумение за първата казахстанска атомна централа. АЕЦ „Балхаш“ с два реактора ВВЕР-1200 е оценена на около 16,5 млрд. долара, от които 14,4 млрд. за самата централа; Москва поема близо 85% чрез експортен кредит, а строителството започва през 2027 г. В Киргизстан пък руският федерален бюджет плаща нов кампус на Киргизко-руския славянски университет в село Байтик край Бишкек: 29,7 хектара за 15 000 студенти, по 15 млрд. рубли за всеки от първите два етапа и завършек през 2032 г.

Твърдението, че Китай измества Русия, също изисква уточнение. Пекин реално построи неща, които трудно могат да останат незабелязани. Лекото метро в Астана тръгна на 16 май 2026 г. след 20 години от идеята до първия пътник: 22,4 км, 18 надземни станции, изцяло безпилотно, за 1,8 млрд. долара – с главен изпълнител China Construction Sixth Engineering Bureau. ЖП линия от Кашгар през Киргизстан до Андижан, оценявана на около 4,7 млрд. долара, се намира в активна фаза, а най-тежката ѝ отсечка от 305 км в киргизките планини е разчетена на 6 години. В Худжанд китайските електромобили са мнозинство сред новорегистрираните коли.

Обхватът на тази трансформация обаче е по-скромен от разказа за нея. След протестите в Ат-Баши Пекин се оттегли през февруари 2020 г. от логистичния хъб за 275 млн долара, въпреки че китайските партньори останаха в частта за логистика и технологии, и премина към по-предпазлива линия от „малки и елегантни“ проекти, а не скъпи мегастроежи. Средният коридор през Каспийско море, който трябва да е алтернатива на северния маршрут, пренесе около 5 млн тона през 2025 г. при цел 5,2 млн за 2026 г.; през терминала на пристанище Новоросийск минават близо 1,5 млн барела дневно, или около 75 млн тона годишно, предимно казахстански петрол. Той се разтоварва от влак на ферибот и обратно на влак, липсват кораби в Каспийско море и локомотиви в Азербайджан и Грузия, а разширяването на Актау и Курик от 21 на 30 млн тона тепърва предстои.

Икономическата зависимост е най-плътна там, където се движат хора и капитали. По данни на руското МВР от март 2024 г. в страната работят 10,5 млн гастарбайтери от Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан, макар оценката вероятно да включва и хора с местно гражданство. След нападението в „Крокус Сити Хол“ от март 2024 г., извършено от таджикски граждани, Москва затегна режима и добави административен натиск към вече съществуващата ксенофобия. Числата се свиха бързо: киргизките мигранти паднаха от 650 000 през 2023 г. до около 350 000 към края на 2024 г. Преводите обаче не намаляха, а скочиха от 2,531 млрд долара за 2023 г. до 2,565 млрд. само за 11 месеца на 2024 г. Това значи, че хората са станали наполовина, но все пак парите остават, т.е. зависимостта на домакинствата от трудовия пазар на север се задълбочава, докато потокът изтънява. Работата на север е доходна и за друго: данни на украинския координационен щаб сочат, че общо 11 157 граждани на петте държави от региона са подписали договори с руската армия, най-много узбеки и таджики, а поне 1399 от тях са загинали в Украйна.

Ежедневието също минава през инфраструктури от север. Ozon и Yandex държат търговията и доставките, 2GIS и „Яндекс Карти“ покриват навигацията, докато таксиметровите услуги са на „Яндекс“ и напусналата страната inDrive; в Узбекистан тези платформи се разгърнаха ускорено именно от 2022 г. насам. Медиите на Кремъл остават свободно достъпни, а проучване от 2023 г. с финансиране по линия на USAID отчита, че руската телевизия остава основен източник за вътрешни новини за 23% от населението на Казахстан, 18% от това на Киргизстан, 17% от Таджикистан и 9% от Узбекистан.

Оттам минава и по-чувствителната част. Мрежата за трансгранични плащания A7, създадена в края на 2024 г. от осъдения молдовски олигарх Илан Шор и санкционираните „Промсвязбанк“ и ВЕБ.РФ, използва точно Киргизстан за основен банков възел: 37 регистрирани там дружества, през които за 6 месеца минаха близо 480 млрд. рубли, а за година около 1,686 трлн рубли, или близо 20,75 млрд долара. От февруари 2025 г. към схемата работи и стабилната монета A7A5, обвързана с рублата, която към юли 2025 г. обработва по около милиард дневно. Това не е периферен сюжет: санкционният обход на Кремъл стъпва на киргизката банкова система, а през нея текат потоци, които опират и до европейските пазари.

В сигурността алтернатива изобщо не се очертава. Москва е единствената външна сила с постоянни бази в региона. 2 от 5-те власти дължат оцеляването си директно на нея: таджикската след гражданската война от 90-те, която изведе Рахмон на върха, и казахстанската след операцията на ОДКБ през януари 2022 г. Пекин не се кандидатира за заместник. Двете страни си партнират в Шанхайската организация за сътрудничество в борбата срещу „трите злини“, т.е. екстремизъм, сепаратизъм и тероризъм, и редовно потвърждават, че не се конкурират тук.

Постигнатото между самите пет държави е реално, но ограничено. Държавната граница между Киргизстан и Таджикистан беше делимитирана с договор от 13 март 2025 г., а тристранната точка с Узбекистан беше подписана на 31 март в Худжанд, с което за първи път от разпадането на Съветския съюз през 1991 г. няма действащ въоръжен граничен спор в региона. През март 2026 г. войната срещу Иран блокира въздушното пространство, а дори изолиран Туркменистан отвори 4 допълнителни пункта към Сарахс и пропусна през територията си над 200 граждани на 16 страни. Там, където интересите се разминават, съгласуване няма: и петте страни губят вода и почва, а общи усилия срещу засушаването и деградацията на земята така и не се появиха.

Възможно е обаче същите факти да описват закъснение. Свиването на киргизката миграция наполовина за една година е материална промяна, не реторика; Казахстан наистина влага пари в алтернативни маршрути за износ под натиска на ударите по Новоросийск; линията от Кашгар до Андижан се строи след четвърт век разговори. При този прочит елитите не са бенефициери на трайна подредба, а контролират бавно излизане, чийто темп се определя от срока на живот на съветските съоръжения, а не от политическата воля. Подобен аргумент е достатъчно добре обоснова, за да бъде отхвърлен с лека ръка.

По-вероятно е все пак първото обяснение. Мигрантският поток намалява, а зависимостта на домакинствата от него се уплътни; износът търси заобиколни пътища, но финансирането на първата казахстанска АЕЦ идва от чужд кредит; университетският кампус се финансира отвън тъкмо защото културното присъствие вече не идва даром. След закриването на USAID регионалните столици получиха и по-широка свобода да партнират открито на Кремъл, включително за предаване на дисиденти, поради което Централна Азия вече не е онова привлекателно убежище за руснаците, избягали след 2022 г. Обществата се отдалечават, а властите смятат, че печелят от оставането.

Талибаните наложиха забрана за смартфон на всички свои служители.

🇦🇫🚫📲 Върховният лидер на Ислямско емирство Афганистан и водач на талибаните мула Хайбатула Ахундзада наложи забрана върху използването на смартфони от членове на движението и държавни служители – мярка, която на пръв поглед звучи като поредната аскетична приумица на теократичната власт в Кабул, но при по-внимателен прочит издава нещо доста по-показателно: вътрешна тревога за сигурността в самото сърце на властовия апарат.

Според Afghanistan International министерството на правосъдието на ислямската република е разпространило документа сред ръководителите на военните съдилища, полицейски началници и разузнавателните служби на талибаните в осем провинции на страната – т.е. не сред цивилното население, а сред органите, които боравят с оперативно чувствителна информация.

Тъкмо адресатът на заповедта е по-красноречив от самата забрана. Когато един режим лишава от смартфони не учениците и пазарджиите, а собствените си военни магистрати, полицейски командири и разузнавачи, той по същество признава, че мобилното устройство в ръката на служителя е по-сериозна заплаха за вътрешната дисциплина, отколкото инструмент за нейното укрепване. Към документа е приложен и специален регистър, в който се вписват името, длъжността, мястото на служба, мобилният оператор и телефонният номер на всеки човек, попаднал под ограничение – бюрократична прецизност, която превръща забраната от риторичен жест в проследим административен механизъм. Нарушителите ще се третират като престъпници, а наказанието им ще бъде определено в съда; преходът от „забранено" към „наказуемо" е именно онова, което отличава една декларация от действаща норма.

Реакцията по места доби почти ритуален характер. След издаването на заповедта в социалните мрежи беше разпространено видео, на което член на талибаните собственоръчно унищожава смартфона си, а по данни на Kabul Now началникът на полицията в район Бармал в провинция Пактика и четиринайсет негови подчинени публично са строшили устройствата си. Подобни сцени – служители, които демонстративно чупят телефони пред камера – носят отпечатъка на показно подчинение, типично за движение, чиято легитимност все още почива повече върху верността към фигурата на върховния лидер в Кандахар, отколкото на институционални процедури. Заповедта не идва в условия на институционален вакуум: преди това департаментът по ислямско образование към министерство на образованието вече беше забранил на студентите да внасят смартфони в училищата и религиозните семинарии, така че настоящата мярка по-скоро разширява нагоре по йерархията една вече установена логика на дигитални рестрикции.

Важно е да се отбележи какво заповедта не казва: публично оповестеният документ, поне според наличните сведения, не уточнява изрично своите мотиви. Затова всяко обяснение остава изцяло в полето на анализа, а не на установените факти. И все пак обхватът на мярката (силовия и разузнавателния ешелон), поименната регистрация и криминализацията предполагат съображения за оперативна сигурност: страх от изтичане на информация, проследяване на комуникациите и уязвимост към чуждо техническо разузнаване. Това е ирония, която преследва всяка бунтовническа организация, поела държавната власт – тази мрежова конспиративност, която някога позволи на талибаните да оцелеят срещу технологичното превъзходство на западната коалиция, сега се обръща навътре като инструмент за затягане на контрола върху собствените редици.

Този вътрешен сюжет придобива допълнителна тежест, поставен срещу траекторията на Кабул в сферата на външната политика. През 2021 г. талибаните завзеха властта в Афганистан, събаряйки подкрепяното от САЩ правителство. През 2024 г. руският президент Владимир Путин ги нарече „съюзници в борбата с тероризма", а през лятото на 2025 г. Москва стана първата столица, която призна Ислямския емират Афганистан, изключи движението от списъка на терористичните организации и прие негов посланик. През май тази година Русия и талибаните подписаха споразумение за военно-техническо сътрудничество – документ, подписан от Сергей Шойгу – секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация – без да са известни конкретни подробности. Малко след това Москва предложи на Кабул да възстановят оставената в страната съветска военна техника, затваряйки един символичен кръг от епохата на 1980-те.

Мащабът на това сближаване обаче следва да се чете трезво. Ориенталистът Руслан Сюлейманов определя сделката по-скоро като „символична" по своя характер и изключва формирането на „военен съюз", подобен на отношенията между Русия и Северна Корея. В неговия прочит руското присъствие ще бъде ограничено до изпращане на военни специалисти и провеждане на „местни учения и инструктажи". Именно тази дистанция между жеста и същността е ключова за разбирането на двата паралелни процеса, които се разгръщат в Кабул.

И тук двете линии, вътрешната забрана и външното партньорство, се срещат в обща точка. Режим, отворил едновременно вратата за руски военни инструктори и затворил джобовете на собствените си разузнавачи за смартфони, демонстрира характерната за талибаните асиметрия: висока готовност за външна легитимация и дълбоко недоверие към собствената сигурност. Забраната не е изолиран акт, а индикатор за консолидация, в която движението вече не воюва за държавата, а се опитва да я обезопаси отвътре – дори срещу самата себе си. Колкото по-нашироко Кандахар отваря емирата за чуждо технологично и военно съдействие, толкова по-настойчиво ще се стреми да капсулира потоците от информация в собствения си апарат, защото признанието отвън не премахва, а изостря параноята от проникването отвътре. В този смисъл ритуално счупеният телефон на полицейския началник от Бармал е не куриоз, а малък барометър на една власт, която все още се чувства обсадена в собствената си столица.

„Който ще отмъсти за уйгурите“: Ислямска държава обяви Китай за враг на исляма.

🏴🇦🇫🇨🇳 В края на април Voice of Khurasan – англоезичното пропагандно списание на провинция Хорасан на „Ислямска държава“ (ISKP) – посвети обширна статия на една-единствена атака, която извърши три месеца по-рано – самоубийствения атентат в китайски ресторант в сърцето на Кабул. Заглавието, което гласеше „Който ще отмъсти за уйгурските мюсюлмани“, издава амбиция, която стига отвъд обичайно поемане на отговорност: групировката превръща съдбата на уйгурите в Синдзян-уйгурския автономен регион в свой идеологически стълб, който представя Китай като структурен враг на исляма и оспорва легитимността на талибаните заради сближаването им с Пекин.

Самото нападение, извършено на 19 януари, се вписва в дълга и последователна кампания. Около 15 ч. местно време атентатор се взриви в ресторанта „China Lanzhou Beef Noodles“ в престижния търговски квартал Шахре Нау – район под засилена охрана, в непосредствена близост до правителствени и дипломатически обекти. По данни на международни медии загинаха 7 души (6 афганистанци и 1 китайски гражданин), а между 13 и 20 бяха ранени, сред тях 5 китайци. Иронията, която ISKP премълчава в публикацията си: собственикът на заведението, загинал в експлозията, е Абдул Маджид – китайски мюсюлманин, държал ресторанта заедно със своята съпруга и местен съдружник.

Чрез агенция „Амак“ ISKP обяви, че извършителят с името „Усман ал-Муваххид“, се е взривил в заведение, което обслужва китайски граждани. Изборът на цел не е случаен. В съобщението групировката пряко обвърза атентата с третирането на уйгурските мюсюлмани от Китай и предупреди, че е поставила китайските граждани в списъка си с мишени. Три месеца по-късно списанието разгърна тази теза в завършена идеологическа платформа.

Статията е изградена едновременно като оправдание на удара от януари и декларация за бъдещи намерения. Тя започва с директно обръщение към мюсюлманската общност и обосновава операцията като акт на религиозно възмездие: „Най-напред поздравяваме цялата ислямска умма за тази героична атака на Ислямска държава, при която – слава на Аллах – кръвта на отстъпниците талибани и на комунистическия Китай беше пролята заедно.“ Изборът на думи е показателен: талибаните и Китай са слети в един враг, а пролятата „заедно“ кръв превръща афганистанските жертви не в съпътстваща загуба, а в съзнателно търсена цел.

По-нататък текстът се обръща директно към уйгурите, представяйки Ислямска държава като единствения техен защитник с оглед на бездействието на Исламабад и Кабул: „Братя на уйгурите: Откликваме на плача, риданията, въздишките и пленничеството на вашите невинни деца! [...] ако пакистанците и отстъпниците талибани, вместо да ви защитят, застанаха на страната на китайските комунисти, вие не сте без братя! [...] Това нападение е само малка проба от възмездието и отплатата за уйгурските мюсюлмани; отсега нататък очаквайте още по-тежки и по-страшни дни.“ Отправената заплаха поднася нападението не като еднократно действие, а като началото на дълга поредица от такива.

Зад пропагандата на терористите се крие добре пресметната стратегия, при която каузата на уйгурите работи като инструмент за мобилизация и едновременно с това за делегитимизация. От една страна ISKP я използва, за да привлече бойци от уйгурите и други народи в Централна Азия – според доклад на мониторинг група на ООН от февруари 2025 г. в Афганистан действат между 500 и 1200 бойци на Туркестанската ислямска партия (TIP), исторически свързана с въоръжената съпротива на уйгурите срещу китайската власт. От друга, същата кауза оголва най-болезненото противоречие в управлението на талибаните: подложенина директен натиск от страна на Пекин, талибаните преместиха уйгурските бойци от граничещата с Китай провинция Бадахшан към вътрешността на страната и ограничиха действията им срещу китайски интереси. Точно това подчинение ISKP представя като предателство – талибаните, които някога приютиха тези хора, сега ги държат изкъсо в услуга на „китайските комунисти“.

Атентатът от януари не е изолиран случай, а поредния елемент от системна кампания, започнала много по-рано: атентатът с кола-бомба пред сградата на министерство на външните работи на Афганистан от януари 2022 г.; въоръженото нападение срещу хотел „Лонган“ в централен Кабул през декември 2022 г. – обект, собственост на китайския инвеститор Джан Минкуан и популярно сред китайския бизнес, при което загинаха трима души, а 18 бяха ранени, 5 от които бяха китайци в тежко състояние; убийството на китайски миньор в провинция Тахар през януари 2025 г. Успоредно с атентатите върви и реториката на заплахи: изданията на ISKP на руски и узбекски език, сред които „Tawhid News“, многократно заплашиха с атаки срещу съоръжения на китайската инициатива „Един пояс, един път“ и газопроводите към Китай.

Изборът на Китай за централна мишена има и своята икономическа логика, надхвърляща символиката. През август 2025 г. на тристранния форум Китай–Афганистан–Пакистан беше обсъдено включването на Афганистан в „Един пояс, един път“ и разширяването на Китайско-пакистанския икономически коридор. Пекин разглежда режима на талибаните като врата към минните и енергийни ресурси на Афганистан, а сигурността е първото и задължително условие за всяка такава инвестиция. Убивайки китайски граждани в най-укрепената и сигурна част на столицата, ISKP цели не толкова физическо унищожение, колкото разрушаване на самото обещание за сигурност, върху което талибаните изграждат икономическата си легитимност. Реакцията от страна на Пекин беше показателна: външното министерство осъди нападението и призова китайските граждани изобщо да не пътуват до Афганистан – именно ефектът, преследван от групировката. Освен Китай, атентатът беше осъден и от Обединеното кралство, Турция, ОАЕ, Катар, Иран и Пакистан – рядко срещана за страната гласност, която подчертава доколко атаките срещу чужди граждани в Кабул се възприемат като дестабилизиращи отвъд непосредствения им периметър.

Тъкмо тази последователност прави статията във „Voice of Khurasan“ по-важна от описания в нея атентат. Като насочва насилието си към китайски граждани и уйгурската кауза, ISKP атакува талибаните в ахилесовата им пета – пресечната линия между претенцията за ислямска легитимност и прагматичното партньорство с една държава, отговорна за систематично преследване на мюсюлманското си малцинство. Атентатът беше насочен към обект в най-охранявания квартал на Кабул, поради което може да бъде тълкуван и като демонстрация на оперативен обхват. Въпреки това цел на атаката беше „мека“ – ресторант за нудъли, собственост на китайски мюсюлманин, а не укрепен държавен обект. Именно затова анализатори като тези на The Diplomat считат това не като признак на сила, а на стесняване: лишена от способност да поразява защитени цели, ISKP пренасочва своите усилия към символни и уязвими обекти, където пропагандната възвръщаемост надвишава военната. Стратегическата цел остава трезва и постижима – не да освободи Синдзян, а да отрови отношенията между Кабул и Пекин дотолкова, че всяко китайско присъствие в Афганистан да носи своя риск, а всеки опит на талибаните да го осигури да изглежда като съучастие в преследване на едноверци. Статията на списанието просто облича тази дългосрочна линия в езика на религиозния дълг.

❗️ DISCLAIMER: Images originate from propaganda material produced by an armed extremist group. It's published solely for journalistic reporting and analytical purposes. All identifiable symbols and logos have been intentionally blurred to prevent the dissemination of extremist content.

Русия и талибаните сключиха споразумение за военно-техническо партньорство: спекулации за доставка на ПВО.

Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г. 📸 Снимка: REUTERS/Stringer

Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г. 📸 Снимка: REUTERS/Stringer

Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г. 📸 Снимка: REUTERS/Stringer

🇦🇫🤝🇷🇺 Завръщайки се от своето посещение в Москва, изпълняващият длъжността министър на отбраната мула Мохамад Якуб обяви пред репортери на летището в Кабул, че правителството на талибаните работи за това Пакистан да не посмее отново да нанася въздушни удари по афганистанска земя.

Зад думите му стои събитие с ключово значение за региона: The Moscow Times разкри, че на 28 май секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Сергей Шойгу и Якуб са подписали споразумение за двустранно военно-техническо сътрудничество в хода на международен форум по сигурността в Москва, събрал официални лица от близо 100 държави. Конкретното съдържание на документа остава неясно – и именно около това какво е договорено се заформиха разминавания между спекулации от анонимни източници, медийни публикации и собствените думи на министъра.

Според източник, описан от BBC World Service като надежден, Якуб е успял да убеди Кремъл да предостави на талибаните модерна система за противовъздушна отбрана, а постигнатата договорка включвала както системи за ПВО, така и обучение и поддръжка на сухопътно военно оборудване. По непотвърдени данни въпросът вече е обсъждан с руската страна, а посещението е придало практически ход на по-ранни уверения. Някои регионални издания стигнаха още по-далеч, съобщавайки за конкретни доставки на преносими зенитно-ракетни комплекси – твърдение, което по-силните източници не подкрепят: The Moscow Times изрично посочва, че параметрите на споразумението не са разгласени публично.

При завръщането си в Афганистан самият Якуб беше лаконичен по отношение на мащаба на договореното. Той определи документа като военно-техническо споразумение, касаещо основно ремонта и поддръжката на руско оръжие, с каквото армията на талибаните вече разполага, и наблегна, че не става дума за отбранителен пакт.

„Това е военно-техническо споразумение, а не е споразумение за отбрана или гаранции за сигурността, което да тревожи когото и да било. То ще бъде единствено в полза на Афганистан“, заяви министърът, според когото в страната му преобладава руската военна техника – хеликоптери, оборудване и въоръжение, които се нуждаят от ремонт и развитие – и затова Кабул е принуден да търси договорки със страни, които притежават съответната производствена база, за да може „да използва наличното оръжие по-добре“. Показателно е, че Якуб споменава самата система за ПВО като напълно отделна нужда в бъдеще време: Афганистан има нужда от ПВО и по-късно щял да прецени от кои конкретни държави да си я набави.

Това разминаване между анонимното твърдение за доставка на готов зенитно-ракетен комплекс и официалното свеждане на сделката до поддръжка не е просто въпрос на дипломатическа сдържаност. Руслан Сюлейманов от Центъра за нови евразийски стратегии определи споразумението по-скоро като символично формализиране на вече съществуващи отношения, а не дълбоко партньорство, тъй като „реално няма да видим пълноценен военен съюз или коалиция за взаимна отбрана“. Оценката му очертава по-предпазлив прочит от заглавията за „модерна ПВО“: подписаното на 28 май е документ с необявени параметри, а най-амбициозната му интерпретация почива на единствен анонимен източник, който министърът публично коригира.

Каквато и да е истинската дълбочина на сделката, мотивът зад желанието на талибаните за придобиване на ПВО е недвусмислено. През октомври 2025 г. Пакистан нанесе серия от въздушни удари по афганистанска територия на 9 октомври в операция „Khyber Storm“ с обявена цел ръководството на Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), при която бяха поразени цели в Кабул, Хост, Джалалабад и Пактика. След опит за примирие битките се подновиха и на 15 и 17 октомври пакистански изтребители нанесоха нови удари в провинциите Кандахар, Кабул и Пактика. По данни на Мисията на ООН за подпомагане на Афганистан (UNAMA) трансграничното насилие е отнело живота на 37 цивилни, а други 425 са били ранени, преди на 19 октомври в Доха, с посредничеството на Катар и Турция, да бъде формализирано примирие. Именно безнаказаността на пакистанските бойни самолети в афганистанското небе изведе на дневен ред в правителството на талибаните проблема с пълното отсъствие на противовъздушен щит в страната.

Споразумението се вписва в ускорено сближаване по оста Москва-Кабул, което вече има своя институционална история. През 2025 г. Кремъл премахна движението на талибаните от своя списък със забранени терористични организации, а през юли 2025 г. стана първата държава, признала формално Ислямския емират Афганистан за легитимно правителство на страната. Още през 2024 г. президентът Владимир Путин определи талибаните като „съюзници в борбата срещу тероризма“. С оглед на това споразумението от миналия четвъртък се явява логично продължение на двустранните отношения, но и стъпка, чиято тежест засега се измерва предимно в политически сигнали, а не толкова в доставки на военно оборудване.

Стратегически погледнато, събитието поставя една до друга две различни тенденции. От военно-оперативната гледна точка ахилесовата пета на талибанската власт е именно липсата на каквато и да било въздушна отбрана – уязвимост, която Пакистан демонстративно експлоатира от октомври 2025 г. насам и която дори и ограничен арсенал от преносими зенитно-ракетни комплекси би могъл частично да компенсира. Наличните данни обаче не са достатъчни, за да твърдим, че такъв арсенал вече е договорен: най-силният източник говори за необявени параметри, а министърът свежда сделката до поддръжка и изнася казуса за ПВО в бъдещето. По-обоснованият прочит към момента е, че двете страни формализират военно-техническа зависимост, която фактически вече е налице – афганистанската армия използва предимно съветска и руска техника. Междувременно самият въпрос за доставки на ПВО продължава да е отворен. Дали това стъпало ще прерасне в реални доставки на оборудване, което да промени баланса между Афганистан и Пакистан в небето, ще проличи не от реториката, а от появата на конкретни системи на афганистанска земя.

Киргизстан спря 50 компании за заобикаляне на санкциите срещу Русия под натиск от ЕС

🇰🇬🚫🇷🇺 Киргизстан спря дейността на 50 компании, обвинени в извършване на трансакции, свързани със санкционни рискове по отношение на Руската федерация. Това е първият известен случай от такъв мащаб в страната.

Според местното издание 24.kg, решението е издадено от Министерството на правосъдието в рамките на новия междуведомствен механизъм, насочен към откриване на компании, които участват в рискови външнотърговски дейности, свързани с усилията на Москва за заобикаляне на санкциите.

Съобщава се, че списъкът със закритите търговски субекти е съставен от Министерството на икономиката и търговията съвместно с други държавни агенции, които преди това са разглеждали случаи, свързани със схеми за заобикаляне на санкционния режим.

В официално изявление, цитирано от 24.kg, киргизките власти отбелязват, че мерките са въведени с цел защита на икономиката на страната от вторични санкции. В документа се твърди още, че няколко механизма за контрол са били одобрени „в интерес на западните партньори“, за да бъдат спрени нарушения на санкциите.

Този ход идва в отговор на засилен натиск от страна на Европейския съюз във връзка предполагаеми маршрути за реекспорт през Централна Азия. На 22 април Брюксел активира за първи път специален механизъм, насочен срещу заобикаляне на санкциите спрямо Киргизстан, ограничавайки износа на някои стоки с двойна употреба за страната.

ЕС твърди, че Киргизстан се е превърнал в основен транзитен канал за забранени продукти, влизащи в Руската федерация, въпреки по-ранните технически дискусии за затягане на граничния контрол, съобщава The Insider. Съобщава се също, че няколко местни логистични компании са загубили достъпа си до части от транспортната инфраструктура на ЕС.

По-рано ЕС наложи санкции на няколко киргизки банки, обвинени в подпомагане на усилията за избягване на санкционния режим. Киргизки служители многократно определяха тези мерки като неоправдани. През 2023 г. Министерството на външните работи призна, че се съобразява със санкциите „доколкото е възможно“.

Талибанско недоволство от Москва: министър я обвини в капитулация пред Запада и предателство на Иран.

🇦🇫⚔️🇷🇺 Мавляви Нида Мохамад Надим, министър на висшето образование в правителството на талибаните и част от тесния кръг около върховния лидер Мавляви Хайбатула Ахундзада, излезе с необичайно открита публична критика срещу Русия.

В изказване пред аудитория в университета „Шейх Зайед" в град Хост в източен Афганистан, той отбеляза, че „Изтокът и Западът се обединиха срещу талибаните и мюсюлманите", а Москва е подкрепила позицията на САЩ по време на последното заседание на Съвета за сигурност на ООН за налагане на санкции срещу движението.

„Въпреки че се счита за приятел на Иран, Русия остави тази страна сама" във войната му срещу САЩ и Израел, изтъкна Надим в директна препратка към настоящата криза в Персийския залив, където Вашингтон поддържа морска блокада на пристанищата на Ислямската република, а преговорите в Ислямабад с посредничеството на Пакистан се намират в застой след отказа на иранската делегация да се яви на масата.

Андрей Серенко – руски анализатор по въпросите на Централна Азия, определи това изказване не като лична позиция на отделен министър, а като сигнал, прицелен към Кремъл, който отразява истинското отношение на талибаните към Москва.

Значението на тези думи се открива на фона на необичайната история на дипломацията между двете държави в последната година. През април 2025 г. Върховният съд на Руската федерация свали талибаните от националния списък на забранените терористични организации, а на 3 юли Русия се превръна в първата държава, официално признала правителството на „Ислямския емират на Афганистан" и приела акредитивните писма на посланика Гул Хасан. Зад този ход стояха конкретни руски интереси: достъп до афганистанските участъци на транспортния коридор „Север–Юг", разширяване на икономическото присъствие в Централна Азия и противодействие на местното крило на Ислямска държава – провинция Хорасан, считано от Москва за пряка заплаха след атентата в „Крокус Сити Хол" през март 2024 г.

Тъкмо тази инвестиция прави изказването му чувствително. Първо, то идва от фигура от кандахарското ядро около Ахундзада, а не от технократското крило в Кабул, което традиционно отговаря за контактите с външни партньори. Второ, то поставя Москва в една категория със „западния лагер" – рамка, която противоречи на собствената идентичност на руската дипломация, която се представя като отделен полюс в многополюсна архитектура. Трето, то насочва критиката към санкционния режим на ООН срещу движението, установен с резолюция 1988 от 2011 г. и поддържан чрез периодични преразглеждания от Съвета за сигурност, в които досега Москва на няколко пъти заемаше омекотяваща линия.

Паралелът с Иран, прокаран от Надим, има отделна тежест. От началото на активната фаза на сблъсъка със САЩ и Израел, Иран разчиташе публично на политическа, логистична и военна подкрепа от Москва – негов партньор по оста Русия–Иран–Северна Корея, към която западният свят се насочва с координиран натиск. Отсъствието на осезаема намеса в негова полза от страна на Русия в настоящата ескалация явно се тълкува от талибаните като индикация за ограничения обхват на руските ангажименти в региона – и като предупреждение за самите талибани.

Към момента руското министерство на външните работи не е реагирало публично на думите и не е коментирало твърдението за руската позиция по време на последното заседание на Съвета за сигурност на ООН, посветено на талибаните. Във вътрешното информационно пространство на Афганистан темата също остава извън потока от информация – талибаните по правило не водят публичен дебат по темите на външната политика, а послания, подадени от дворцов кръг, типично изпълняват сигнално-преговорна функция. Ако схемата бъде потвърдена от последващи публични стъпки, това ще е първият открит показател за охладняване между Москва и Кандахар, 10 месеца след формалното руско признаване на „Ислямския емират".

Туркменистан се опитва да спре масовото дезертьорство сред офицерите

🇹🇲 Министерството на отбраната на Туркменистан прави опити да овладее вълната от масови оставки в офицерския състав. На военните, напуснали частите си без разрешение, се предлага възможност да се завърнат на служба, при условие че бъдат прехвърлени към родните си региони. До момента обаче тази мярка дава слаб резултат и не решава основните проблеми в армията.

Министърът на отбраната Бегенч Гундогдиев потърси нов подход към кадровия колапс във въоръжените сили. По време на среща с командири на поделения за преглед на резултатите от първите два месеца на 2026 г. той разгледа въпроса с масовите оставки.

Според информацията, няколко командири са поискали от него да одобри молбите за освобождаване на подчинени, които дълго време не са се явявали в частите си. Според източник, цитиран от turkmen.news, министърът е реагирал остро и е заявил, че няма да подпише подобни документи.

„Ако трябва, ги заключвайте в оръжейните складове, но не ги пускайте да напускат армията“, цитира думите му източникът Няколко дни след срещата офицери са получили телефонни обаждания от Министерството на отбраната с предложение да се върнат на пост. В замяна им е обещано преместване в родния им край.

Подобна практика не е съществувала досега. Още от съветско време военните обикновено са разпределяни в региони, различни от техните родни, за да може при евентуални размирици да защитават държавната власт, вместо да застават на страната на местното население. Сега е направено изключение за онези, които искат освобождаване, след като са напуснали частите си самоволно – в някои случаи за повече от година. Въпреки това почти никой не е приел офертата, а броят на офицерите, желаещи да напуснат, продължава да расте.

Като основен проблем офицерите посочват жилищното осигуряване. Преди две години министерска заповед отмени възможността за приватизация на ведомствени жилища, която дотогава бе достъпна в зависимост от прослуженото време. След това решение отливът на кадри се е засилил. Преди около година министерството предложи на офицерите да закупуват новопостроени апартаменти със собствени средства, изисквайки от тях да покрият 100% от цената, като същевременно забрани последваща препродажба.

Много офицери смятат тези условия за неразумни. Според тях няколко години работа в чужбина, например в Русия, позволяват да се спестят достатъчно пари за дом, кола и осигуряване бъдещето на децата.

Военнослужещите се оплакват от ниско заплащане, „дедовщина“ (тормоз) и корупция, които засягат не само наборниците, но и офицери. В резултат на това някои офицери, които не могат да подадат официално оставка, остават на служба само до достигане на пенсионна възраст. Източници твърдят, че моралът и дисциплината са се влошили до такава степен, че всеки конфликт с командирите може да подтикне офицер да подаде молба за напускане и просто да спре да се явява на работа.

Проблемите на туркменската армия идват на фона на засилено напрежение в Централна Азия. На 27 февруари министърът на отбраната на Пакистан, Хаваджа Асиф, обяви началото на „открита война“ срещу талибаните в Афганистан. Оттогава насам са били убити най-малко 684 талибански бойци, 327 пакистански войници и поне 475 цивилни. Само през изминалата нощ пакистански въздушен удар срещу клиника за наркозависими в Кабул отне живота на 400 цивилни и рани други 250.

Пакистан нанесе въздушни удари на територията на Афганистан.

Афганистански мъже търсят жертви след пакистански въздушен удар срещу жилищен район в село Гирди Кас, провинция Нангархар, 22 февруари 2026 г.
📸 Снимка: Aimal Zahir/AFP via Getty Images

🇵🇰💥🇦🇫 Пакистанската армия нанесе въздушни удари срещу обекти в Афганистан, описани като „лагери и скривалища“ на въоръжени групи, отговорни за серия от атаки, сред които и смъртоносния самоубийствен атентат в шиитска джамия в Исламабад.

Министерство на отбраната на талибаните осъди ударите от изминалата нощ, които са „поразили религиозно училище и жилищни домове“ в граничните провинции Нангархар и Пактика, „докладвайки за десетки убити и ранени, сред които жени и деца“.

Местни източници съобщиха пред Al Jazeera, че най-малко 17 души са загинали в Нангархар.

Атаките поставят под въпрос крехкото примирие между двете държави, договорено след тежки гранични сблъсъци през октомври миналата година, при които загинаха десетки войници, цивилни и предполагаеми бойци.

Министерство на информацията и електронните медии на Пакистан заяви в изявление на X, че армията е провела „прецизни операции, базирани на разузнавателни данни“ срещу 7 лагера и убежища на пакистанските талибани, известни като Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), и техните съюзници.

В изявлението се посочва още, че мишена е бил и филиал на групировката Ислямска държава в граничния регион.

Ведомството твърди, че разполага с „неоспорими доказателства“, че последните атаки в Исламабад, Баджаур и Бану са били извършени от бойци „по нареждане на техните лидери и организатори, базирани в Афганистан“.

Пакистан призова многократно талибанското правителство да предприеме мерки, за да прекрати използването на неговата територия за нападения, но според Пакистан не е успяло да „реализира никакви съществени действия“.

В съобщението се допълва, че Пакистан „винаги се е стремил към поддържане на мира и стабилността в региона“, но се подчертава, че безопасността и сигурността на неговите граждани остават негов основен приоритет.

Въздушните удари бяха нанесени часове след като атентатор-самоубиец нападна конвой на силите за сигурност в област Бану на северозападната провинция Хайбер-Пахтунхва, при което загинаха двама войници, един от които е подполковник.

В понеделник автомобил, натъпкан с експлозиви и управляван от атентатор-самоубиец, се вряза в армейски пост в близкия район Баджаур, убивайки 11 войници и едно дете. По-късно местните власти посочиха, че атентаторът е бил афганистански гражданин.

На 6 февруари друг атентатор задейства експлозиви по време на обедна молитва в джамията „Хадиджа Тул Кубра“ в района Тарлай Калан на столицата Исламабад, убивайки най-малко 31 богомолци и ранявайки 170 други. Часове по-късно Ислямска държава пое отговорност за нападението.

Макар бомбените атентати да са рядкост в строго охраняваната столица, нападението срещу джамията е второто такова за последните три месеца, което породи опасения от ескалация на насилието в големите градски центрове на Пакистан.

По това време пакистанската армия обяви, че „планирането, обучението и идеологическата подготовка за атаката са се състояли в Афганистан“.

Министерство на информацията на Пакистан повтори своя призив към световната общност да притисне талибаните да спазват ангажиментите си по споразумението, сключено със САЩ през 2020 г. в катарската столица Доха, с което се поема ангажимент за предотвратяване на използването на афганистанска земя за атаки срещу други държави. Ведомството посочи, че подобен ход е „от жизненоважно значение за регионалния и глобалния мир и сигурност“.

Министерство на отбраната на талибаните от своя страна осъди атаките като „нарушение на международното право и принципите на добросъседство“ и обеща отговор.

„Държим пакистанската армия отговорна за нанасянето на удари срещу цивилни граждани и религиозни обекти. Ще отговорим на тези атаки в подходящо време с премислен и адекватен отговор“, се казва в позицията.

В последните години Пакистан страда от ескалация на насилието, за голяма част от което са отговорни Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), действащи от територията на Афганистан, и сепаратистките групи от Белуджистан.

Правителството на талибаните последователно отрича да е давало убежище на въоръжени групировки.

Отношенията между двете страни остават обтегнати след смъртоносните сблъсъци през октомври. Боевете тогава избухнаха след експлозии в Кабул, за които талибаните обвиниха Пакистан.

Примирието, постигнато на 19 октомври с посредничество на Катар, до голяма степен се спазваше, но втория етап от преговори в Истанбул не доведе до официално споразумение.

Тръмп иска обратно авиобаза Баграм. Сателитни снимки показват как талибаните я използват.

🇦🇫✈️🇺🇸 Над четири години след като талибаните си върнаха контрола над Афганистан през август 2021 г. мрежата от огромни военни бази, които бяха изоставени от САЩ след 20 години война, е почти неизползвана. Това е факт въпреки твърденията на пропагандата относно мащабна военна дейност и първоначалните планове за превръщането им в икономически центрове.

Анализ на сателитни изображения, данни от публични източници и интервюта със служители от региона, проведени от The Washington Post, разкрива, че изпадналият в парична криза и изолиран режим на талибаните е успял да използва само минимална част от съоръженията.

🛑 Провалът на икономическите зони в „Баграм“

Една от първите обявени цели на талибаните след повторното им превземане на властта през 2021 г. беше да превърнат бившите американски бази, като ключовата авиобаза „Баграм“, в специални икономически зони. Тези намерения обаче бяха официално изоставени.

Ахундзада Абдул Салам Джавад, официален говорител на Министерството на промишлеността и търговията на Ислямско емирство Афганистан, си призна публично пред The Post, че идеята е отменена:

„След технически оценки заключихме, че превръщането на военни съоръжения в икономически центрове би изисквало поредица от големи разрушавания и реконструкции — процес, който би бил едновременно скъп и увреждащ за нашия военен сектор“, заяви Джавад,

Според Асфандяр Мир от Stimson Center, това е отражение на цялостната борба на талибаните да превърнат силно зависимата от чужда помощ афганистанска икономика в самодостатъчна.

🖼️ Самолети-примамки и ограничен капацитет

Въпреки че режимът твърди, че военните му използват съоръженията, сателитните снимки показват изключително ограничена активност за изминалите четири години.

Авиобаза Баграм: На пистата, пълна с американски самолети в миналото, сега се виждат само снимки на самолети, нарисувани директно над асфалта. Експерти са на мнение, че те са предназначени да служат като примамки и не са мръднали от американското изтегляне.

„Голяма част от оборудването, което наследиха, не работи“, коментира Мир. Проведеният от него анализ сочи, че макар да е имало конкретни усилия за спасяване на резервни части, количеството на реалните оръжейни системи и самолети с висока стойност е ограничен.

⚙️ „Канибализиране“ на изоставеното оръжие

По време на изтеглянето си американските сили оставиха военно оборудване за повече от 7 милиарда долара, което е накарало талибаните да се фокусират над „централизиране, оценяване и спасяване на своя новооткрит флот“, според геопространствения анализатор Уилям Гудхинд:

Кандахар: Снимките свидетелстват за стотици бронирани машини, сред които Humvee-та, които са били „изкормени, а шаситата им струпани на открито“.

Летище Кабул: Наблюдава се процес на „консолидиране на цялото пленено оборудване и канибализиране на части, необходими за ремонт“ на самолети като A-29 Super Tucano и хеликоптери UH-60 Black Hawk.

Подобна дейност разпали сериозно безпокойство в съседен Пакистан, където военен служител посочи, че талибаните намират нови начини за ремонт на самолети, набавяйки части от черния пазар. Освен това, голяма част от изоставеното леко оръжие, включително над четвърт милион пушки, се появяват в ръцете на бунтовници в Пакистан, лоялни на афганистанския режим.

🏙️ Разделението Кабул-Кандахар: Борба за власт?

Наблюдава се и забележително разделение в използването на активите между градовете Кабул и Кандахар.

Кандахар, който е духовен и политически център на върховния лидер Хайбатула Ахундзада, изглежда „почти празен от самолети“ на последните сателитни изображения.

Летище Кабул, за сметка на това е останало „център на авиационна дейност“. Талибаните дори издигат 10 нови кули за наблюдение в неговата източна част през 2023-24 г., повишавайки сигурността около зоната на самоубийствения атентат от август 2021 г.

Според висш пакистански служител, посочената концентрация в Кабул е знак за слабост, тъй като талибаните нямат достатъчно персонал и оборудване, за да поддържат многобройни бази. Други експерти като Мир виждат в това отражение на вътрешната динамика на властта, където фракцията Хакани, активна в столицата, може да води борба за власт с базираните в Кандахар хардлайнери.

„Контролът над Кабул е ключов“, заключава Мир.

Трима китайци загинаха при удар с дрон на границата между Таджикистан и Афганистан.

🇨🇳🇹🇯 Трима китайски работници в златодобивна компания в южен Таджикистан загинаха при удар с дрон, втори по рода си за последната година, който според местните власти е извършен от територията на Афганистан през границата.

Министерството на външните работи на Таджикистан публикува изявление в четвъртък, в което твърди, че атаката е била насочена срещу лагер на частната златодобивна компания „Шохин СМ“, която действа в района Шамсиддин Шохин, точно по границата със съседен Афганистан.

Нападението идва само седмица след първата по рода си операция на таджикските гранични служби, при която двама предполагаеми контрабандисти, опитали да влязат в страната от Афганистан, бяха неутрализирани с удар от дрон. Според репортаж на таджикската телевизия мястото на конкретния удар срещу контрабандисти в Хамадони, откъдето бяха иззети и наркотици.

Загиналите при удара срещу минната компания са били край златодобивна мина в район Шамсиддин Шохин, също в област Хатлон, уточни външното министерство. Предполага се, че безпилотникът е бил въоръжен с гранати. В официално съобщение се отбелязва:

„Въпреки последователните усилия на таджикската страна да поддържа сигурността и да създава атмосфера на взаимноизгодно сътрудничество в граничните райони на Таджикистан и Афганистан, престъпните групи, действащи в съседната държава, продължават да извършват действия, насочени към дестабилизиране на обстановката в пограничните райони.

Таджикската страна изразява дълбока загриженост, най-решително осъжда тези подли действия на престъпните групи и призовава сегашните афганистански власти да предприемат ефективни мерки за осигуряване на стабилност и сигурност по държавната граница между двете съседни държави.“

Миналата седмица беше проведено рядко посещение, продължило няколко дни, в което таджикска делегация, съставена от 14 висши дипломати и служители на апарата по сигурността, пристигна за преговори с представители на талибаните.

Афганистански медии цитират източници, според които на срещите са били обсъдени въпросите на сигурността, разширяване на връзките, погранични проблеми и укрепване на общата граница. През последните дни са регистрирани отделни въоръжени сблъсъци между таджикски военнослужещи и талибански бойци по общата граница на двете страница, чиято дължина възлиза на 1357 км.

Omu TV излъчи репортаж, според когото по време на преговорите представителите на талибанската власт са поискали Таджикистан да им предаде контрола над афганистанското посолство в Душанбе.

Сблъсъци на границата между Афганистан и Пакистан

Бойци на талибаните стоят на пост след престрелка между граничните войски на Афганистан и Пакистан, 20 февруари 2023 г.
📸 Снимка: AFP

🇵🇰⚔️🇦🇫 Тежки сражения избухнаха в събота вечерта в райони по границата между Афганистан и Пакистан. Според властите в Исламабад, бойци на талибаните са открили „непровокиран огън“, на което пакистанската армия е отвърнала с пълна сила.

Сблъсъците са избухнали на поне шест места по протежение на границата между двете страни. Силите за сигурност на Пакистан съобщиха, че са унищожили няколко поста на територията на Афганистан.

В неделя сутринта говорител на правителството на талибаните заяви, че при операция през нощта са били убити 58 пакистански войници, а други 30 са били ранени. Талибаните съобщават, че са превзели 25 позиции на противника, като са понесли загуби в размер на 9 убити и 16 ранени.

Талибаните описаха действията си като „ответна операция“ за нарушения на въздушното пространство на Афганистан от страна на пакистанската бойна авиация, която нанесе удар по пазар в граничната провинция Пактика. Серия от удари бяха нанесени и срещу цели в столицата Кабул.

По-рано тази седмица представител на пакистанските служби за сигурност заяви пред Ройтерс, че цел на удара е бил лидера Техрик-е Талибан Пакистан – пакистанския клон на талибаните, който се е намирал в Кабул. На този етап не е ясно дали той е загинал.

Министърът на вътрешните работи на Пакистан Мохсин Накви определи атаката като „непровокиран обстрел“ срещу цивилни райони в нарушение на международното право. Премиерът Шахбаз Шариф нарече събитията „провокации от страна на Афганистан“.

„По въпросите на отбраната на Пакистан няма да правим компромиси, а на всяка провокация ще се даде решителен и ефективен отговор“, закани се той.

Пакистан обвинява ислямисткото движение на талибаните, че укрива членове на забранената групировка Техрик-е Талибан Пакистан, която често извършва смъртоносни атаки на пакистанска територия. Кабул отрича тези обвинения.

През юли 2025 г. Международният наказателен съд в Хага издаде заповеди за арест на двама лидери на талибаните, които поеха властта в Афганистан след изтеглянето на американската армия и краха. на подкрепяното от САЩ правителство на Ашраф Гани през 2021 г. Двамата получиха обвинения в престъпления срещу човечеството, свързани с преследването на жените в страната.

На 3 юли тази тази година Руската федерация се превърна в първата държава, която призна официално правителството на талибаните, чието официално название е Ислямско емирство Афганистан. Този ход беше предшестван от свалянето на забраната за дейността на талибаните и премахването им от списъка на Кремъл с терористични организации.

Талибаните обвиниха Пакистан за експлозии в Кабул и Пактика на фона на нарастващо напрежение

📸 Снимка: Ali Khara/Reuters

🇵🇰⚔️🇦🇫 Талибаните обвиниха Пакистан за експлозии в Кабул и източната афганистанска провинция Пактика вчера, на фона на високо напрежение между двете съседни страни и променящи се съюзи в Южна Азия, които тревожат Исламабад.

В четвъртък говорителят на правителството на талибаните Забихула Муджахид потвърди, че в Кабул е била чута силна експлозия, и заяви, че причината се разследва, но изглежда омаловажи сериозността ѝ. Тогава той не отправи обвинения.

„В Кабул се чу експлозия“, написа той на платформата X на пущу. „Но не се притеснявайте, всичко е наред. Инцидентът се разследва и засега няма съобщения за пострадали или щети.“

В петък обаче Министерство на отбраната на Афганистан обвини Пакистан за взривовете в Кабул и Пактика, без да предостави подробности.

Инцидентът се случи на фона на влошаващи се отношения между Афганистан и Пакистан, който обвинява правителството на талибаните, на власт от август 2021 г., че предоставя убежище на въоръжени групи, особено на Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), за които твърди, че стоят зад скока на атаките срещу неговите сили за сигурност.

Експлозиите съвпаднаха с пристигането на външния министър на талибаните Амир Хан Мутаки в Индия за 6-дневно посещение – първото след завръщането на талибаните на власт.

След взривовете в Кабул в социалните мрежи се разпространиха спекулации, че Пакистан стои зад атаката, насочена срещу висши командири на TTP, сред които лидера на групата Нур Уали Мехсуд. По-късно афганистански служители заявиха, че Мехсуд е невредим.

На въпрос по време на брифинг в петък дали пакистанската армия е атакувала Афганистан, за да ликвидира ръководството на TTP, говорителят на армията Ахмад Шариф нито потвърди, нито отрече обвинението.

„Афганистан се използва като база за операции срещу Пакистан и за това има доказателства. Ще бъдат взети нужните мерки за защита на живота и имуществото на пакистанския народ и те ще продължат“, каза Шариф.

Някога силно подкрепяни от Пакистан, афганистанските талибани опитват да променят външната си политика, ангажирайки регионални сили като техния бивш противник Индия в своя стремеж за дипломатическо признание.

Междувременно Пакистан обвинява Индия, че подкрепя въоръжени групи, действащи на негова територия – обвинение, което Ню Делхи отхвърля. След кървавата 2024 г. – една от най-тежките и смъртоносни години за Пакистан в последното десетилетие с над 2500 жертви на насилие, двете страни се опитаха да рестартират отношенията си.

Вицепремиерът на Пакистан Ишак Дар посети Кабул през април, а висши лидери от двете страни проведоха серия от срещи с посредничеството на Китай в процес, който доведе до подобряване на дипломатическите връзки и временно затишие на насилието през лятото.

Според Пакистанския институт за конфликти и изследвания на сигурността (PICSS) в Исламабад, насилието през първите три тримесечия на 2025 г. почти достигна общото ниво за цялата 2024 г.

Според Armed Conflict Location & Event Data (ACLED), TTP е основната причина за ескалиращите атаки след 2021 г. „Нашите данни показват, че TTP е участвала в поне 600 атаки или сблъсъци със силите за сигурност в последната година. Активността ѝ през 2025 г. вече надхвърля тази от цялата 2024 г.“, отбелязва скорошен доклад на ACLED.

През последните дни Пакистан стана свидетел на допълнителна ескалация на насилието. Поредица от атаки отне живота на десетки войници, главно в северозападната провинция Хайбер Пахтунхва, която споделя дълга и слабо охранявана граница с Афганистан. В петък пакистанската армия съобщи, че е ликвидирала над 30 бойци, участвали в скорошна атака в племенния район Оракзай.

Само през септември загинаха най-малко 135 души, а 173 бяха ранени. След посещение при ранени войници след нападения, отнели живота на 19 военнослужещи, премиерът Шехбаз Шариф отправи строго предупреждение към Афганистан.

„Изберете един от двата пътя. Ако желаят да установят отношения с Пакистан с искрена добра воля и честност, ние сме готови за това. Но ако изберат да подкрепят терористи, тогава нямаме нищо общо с временното афганистанско правителство“, каза Шариф на 13 септември.

В четвъртък министърът на отбраната Хваджа Асиф също отправи обвинения към Афганистан, че подпомага насилието в Пакистан, в реч пред парламента.

„Въпреки години на преговори с афганистанското правителство и делегации, пътуващи до Кабул, кръвопролитията в Пакистан не спират. Всеки ден се провеждат погребения на военни. Плащаме с кръвта си за 60-годишното гостоприемство към 6 милиона афганистански бежанци“, каза той.

Пакистан приютява милиони афганистански бежанци от 80-те години на миналия век, първо след съветската инвазия, след това по време на първото управление на талибаните през 90-те и отново след тяхното завземане на властта през 2021 г.

От ноември 2023 г. Пакистан води кампания на масови гонения, принудила афганистанци, много от които живеят в Пакистан от десетилетия, да се върнат у дома. Според правителствени данни досега са върнати близо един милион души.

Напрежението между Пакистан и талибаните в последните години ескалира и върху военни сблъсъци. Пакистанската армия е провеждала въздушни удари на афганистанска територия, последният от които през декември 2024 г.

Анализатори смятат, че ако Пакистан стои зад последните експлозии, последиците могат да бъдат сериозни.

Тамим Бахис, експерт по сигурността в Кабул, заяви, че талибаните отричат последователно да укриват бойци на TTP, а официално признаване на удари в столицата може да разпали напрежението.

„Видяхме, че предишните пакистански въздушни удари в Афганистан не дадоха конкретни резултати. Вместо това те само задълбочиха недоверието и затрудниха сътрудничеството срещу TTP. Този последен инцидент вероятно ще засили позициите и ще усложни диалога и координацията“, каза той пред „Ал Джазира“.

Последният голям целенасочен удар в Кабул се случи през 2022 г., когато лидерът на „Ал Кайда“ Айман ал-Зауахири беше убит при атака с американски дрон.

Ихсанулла Типу Мехсуд, анализатор по сигурността от Исламабад, заяви, че ако Пакистан е замесен в атаките, те може да са били предупреждение след скорошните нападения на пакистанска територия.

Мехсуд, съосновател на The Khorasan Diary, каза, че експлозиите може да са сигнал за намерението на Пакистан да преследва високопоставени цели през границата.

„Пакистан може да се опита да атакува лица в Кабул, който е политическата столица, както и в Кандахар, смятан за духовната столица на талибаните, ако ситуацията със сигурността в Пакистан остане тежка и афганистанските талибани не ограничат TTP“, предупреди той.

Бахис обаче отбеляза, че трансграничните удари могат да имат обратен ефект.

„Ако Пакистан продължи да разширява ударите си в Афганистан, повече афганистанци може да започнат да симпатизират на TTP. Това може да се превърне в нови попълнения, финансиране и дори мълчалива подкрепа от някои кръгове сред афганистанските талибани“, отбеляза той.

Той добави, че ако Пакистан наистина е насочил ударите си срещу лидери на TTP в Афганистан, това може да провокира групировката да ескалира атаките си в Пакистан.

„Ако лидери на TTP са били мишена или са убити в Кабул, това би могло да бъде предупреждение към групировката, показвайки, че не са в безопасност дори в столицата. TTP вероятно ще се адаптира, като засили мерките за сигурност, премести ръководството и вероятно ще отвърне с по-агресивни атаки в Пакистан“, предупреди Бахис.

Последният голям клиент на Газпром в Европа ще купува газ от Туркменистан.

🇭🇺🇹🇲 Унгария, един от най-големите клиенти на Газпром в Европейския съюз, изрази желание да започне внос на природен газ от Туркменистан, заяви заместник-държавният секретар по развитие на източните връзки на страната Адам Щифтер по време на посещение в Ашхабад.

„В енергийната сфера разчитаме на Туркменистан като надежден партньор. Унгария зависи от вноса на природен газ от различни държави, затова гледаме с голяма надежда и към Туркменистан. Надяваме се, че в близко бъдеще той ще стане доставчик на газ за Европа, и конкретно за Унгария“, каза Щифтер, цитиран от Интерфакс.

В четвъртък унгарският министър на външните работи Петер Сиярто обяви подписването на най-дългосрочния договор в историята на страната за доставка на втечнен природен газ с френската компания Engie, който ще бъде в сила до 2038 г., а общият обем на доставките ще достигне 4 млрд. кубически метра.

В началото на септември Унгария сключи и договор с британската компания Shell за закупуване на 2 милиарда кубически метра газ годишно. Доставките ще започнат през 2026 г., а споразумението е с продължителност 10 години. Газът ще се транспортира през Чехия и Германия.

Унгария и Словакия, които нямат излаз на море и внасят руски газ и петрол по тръбопроводи, досега се противопоставяха на пълния отказ от руските енергийни ресурси. Въпреки това, според водещия анализатор на Freedom Finance Global Наталия Милчакова, неочакваната промяна в тона на Будапеща относно възможността за внос на газ от други държави показва стремеж към диверсификация на доставките.

Все пак тя отбелязва, че все още не е ясно колко газ би могъл да достави Туркменистан и по какъв начин. „Ще трябва да се използва тръбопроводната инфраструктура на Азербайджан, който също има планове за износ на газ към Европа, или на Иран, с когото ЕС има сложни отношения заради санкциите. Друга възможност е доставките да преминават през „Турски поток“ въз основа на договор с Газпром, обясни Милчакова.

По изчисления на финландския аналитичен център CREA, в момента Будапеща харчи около 500 милиона евро месечно за внос на енергийни ресурси от Русия. През юли доставките на газ за Унгария възлизат на 285 милиона евро, а на петрол – на 200 милиона евро. Словакия също продължава да внася руски тръбопроводен газ, но в значително по-малки обеми – около 50 милиона евро месечно.

Унгария все още има действащ договор с Газпром за доставка на 4,5 милиарда кубически метра газ годишно до 2036 г.

Пакистан нанесе въздушни удари по територията на Афганистан.

Афганистански служители по сигурността пазят ограден коридор на границата между Афганистан и Пакистан в Спин Болдак, Афганистан, на 3 декември 2023 г.
📸 Снимка: Sanaullah Seiam/AFP via Getty Images

🇵🇰💥🇦🇫 Изтребители на Военновъздушните сили на Пакистан нанесоха удари по неуточнени цели в района на Шинвар и Ачин, провинция Нангархар в Афганистан.

Това съобщи местното издание Zawiya News, позовавайки се на собствен източник, който е успял да достигне Торхам, за да получи интернет достъп и да докладва ситуацията. По думите му около 19:15 часа местно време пакистанските самолети са нанесли 12 въздушни удара в посочените райони.

Поради липсата на интернет връзка в страната след наложената забрана от талибанските власти, други подробности за атаките засега не са налични.

Този инцидент следва серия от пакистански въздушни удари на афганистанска територия. Например на 28 август правителството на талибаните обвини Исламабад, че е извършил смъртоносни удари с дронове, довели до цивилни жертви.

През декември 2024 г. удари, нанесени от пакистанската авиация доведоха до ескалация на напрежението и заплаха за ответни действия от страна на администрацията на талибаните в Кабул.

Източникът на Zawia News подчерта нарастващите опасения за сигурността на цивилното население в пограничните райони между двете страни, където обикновено са нанасяни подобни удари. Липсата на интернет връзка в засегнатите райони затруднява проверката на пълния мащаб на разрушенията и жертвите вследствие на атаките.

Талибаните откъснаха Афганистан от глобалната мрежа.

🇦🇫🏳️ Афганистан беше изцяло откъснат от интернет, сочат данните в три платформи за мониторинг на мрежови прекъсвания, отбелязвайки пореден удар за съсипаната икономика на страната и за милиони нейни граждани, чиито свободи бяха ограничени до минимум през последните четири години на талибанска власт.

Прекъсването идва по-малко от две седмици след като талибаните прекъснаха интернет връзката в 9 от 34-те провинции на Афганистан, описвайки своето решение като ограничаване на „злоупотребата с интернет“ и предотвратяване на „неморални постъпки“. По онова време те прекъснаха единствено оптичната връзка, а мобилният интернет остана достъпен.

Вчера обаче беше въведено прекъсване както мобилния, така и кабелния интернет, а телефонните услуги в цялата страна също бяха нарушени. Интернет трафикът спря почти напълно около 17 часа местно време, според Netblocks и Kentik – платформи за анализ на интернет трафика. Прекъсването беше потвърдено и от Proton VPN.

Използването на смартфони в Афганистан се разпространи значително с развитието на 4G мрежите в последните няколко години. Към 2023 г. 18% от населението на страната използва интернет, а има средно 56 абонамента за мобилни услуги на 100 души, според данни на Световната банка.

По време на бунта на талибаните до 2021 г. техните бойци редовно атакуваха клетъчни кули, което принуди мобилните оператори като MTN да напуснат Афганистан. През последните няколко месеца от войната те наложиха локални прекъсвания на интернет връзката, за да заглушат всякаква съпротива, а след като превзеха столицата Кабул през август 2021 г. също прекъснаха за кратко мрежите, за да попречат на всеки опит за органиизиране на протести.

Освен това талибаните налагат сериозни ограничения на достъпа до сайтове на новинарски издания, обявили се против авторитарното им управление, но и до всички сайтове, които смятат за неморални.

Въпреки това интернетът е ключов за ежедневието на милиони хора, сред които собственици на бизнеси, момичета, които вземат онлайн курсове, за да заобиколят забраната за образование след шести клас, и дори държавни служители, които широко ползват WhatsApp.

Най-изтъкнатите талибански чиновници, сред които говорители на групата, имат десетки, а някои от тях стотици хиляди последователи в социалните мрежи. В понеделник обаче профилите им в WhatsApp замлъкнаха, а исканията за коментар не бяха доставени.

Тръмп иска обратно контрола върху авиобаза в Афганистан.

Доналд Тръмп на необявено посещение при американските войски в авиобаза Баграм, Афганистан, по време на първия си мандат като президент, ноември 2019 г.
📸 Снимка: Tom Brenner/Reuters

🇺🇸🇦🇫 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че страната ще се опита да възвърне контрола над авиобазата Баграм в Афганистан.

Той обясни, че част от мотивите за опита да си върне контрола над базата се дължат на нейната близост до обект, в който Китай произвежда ядрено оръжие, като изрази съжаление, че САЩ не са запазили контрола над нея при изтеглянето на американските сили при бившия президент Байдън.

„Дадохме им го без нищо. Опитваме се да го върнем, между другото“, заяви Тръмп на съвместна пресконференция с британския премиер Киър Стармър.

„Опитваме се да го върнем, защото те имат нужда от неща от нас. Искаме тази база обратно. Но една от причините да искаме базата е, както знаете, че тя е на час път от мястото, където Китай произвежда ядреното си оръжие. Така че много неща се случват, но аз съм много разочарован от факта, че този въпрос все още не е решен“, подчерта той.

По-рано преговорите с талибаните не бяха оповестени. Групировката държи контрола над Баграм след изтеглянето на американските войски от страната през 2021 г. Това беше най-голямата военна база на САЩ в страната.

Офис на талибанското разузнаване беше атакуван от въоръжени бойци.

🇦🇫 Бойци на „Фронта за свободата на Афганистан“ (AFF) извършиха атака срещу Разузнавателна дирекция 040 на талибаните в Шаш Дарак, район на столицата Кабул, в късните часове на петък.

Групировката публикува изявление, придружено от видео на предполагаемата атака, в което твърди, че най-малко един талибан е бил убит, а четирима са ранени. В него AFF описва мястото като „зловещ офис“, където бивши военни и невинни цивилни, включително жени, са държани в арест и са подложени на „жестоки и нечовешки изтезания“.

Жители на централната част на Кабул съобщиха, че са чули експлозия в петък вечерта. Талибаните засега не са коментирали инцидента. Груп обичайно отхвърля подобни твърдения за атаки от страна на опозиционни формации, включително AFF и Националния фронт на съпротивата.

„Фронтът за свободата на Афганистан“ е създаден през март 2022 г. за въоръжена съпротива срещу талибаните. Организацията е активна в множество провинции, сред които Парван, Баглан, Тахар и Каписа, и често координира своите действия с Националния фронт на съпротивата (NRF). Експерти посочват, че двете формации имат най-силна подкрепа сред таджикското население и среди, близки до Джамиат-е-Ислами – местна ислямистка партия, основана през 70-те години, която също се радва на подкрепа от местните таджики и играе водеща роля в съпротивата срещу съветската окупация и по-късно талибаните, а днес нейни структури подкрепят NRF и AFF.

През последните години AFF пое отговорност за десетки нападения – от засади срещу контролно-пропускателни пунктове в Кабул до атаки срещу командири и военни обекти на талибаните в някои северни провинции. По-значимите операции включват нападенията в района на летище Баграм през юли 2022 г., поредица атаки в столицата през 2023 и 2024 г. и удари по време на международните преговори в Доха през юли 2024 г.

За лидер на AFF е сочен бившият началник на Генералния щаб на Афганистан генерал Ясин Зия, който поддържа контакти с лидера на NRF Ахмад Масуд. Политическото ръководство е оглавявано от Дауд Наджи. Организацията е част от Националния съвет за спасение на Афганистан – по-широк съюз, включващ влиятелни политически фигури в изгнание.

122 души от Туркменистан са били вербувани да воюват срещу Украйна за 2025 г.

🇹🇯🤝🇷🇺 От началото на 2025 г. най-малко 122 граждани на Туркменистан са били вербувани за участие във войната срещу Украйна на страната на руската армия. Това съобщи украинският проект „Искам да живея“, който публикува сведения за чуждестранни наемници на договор в Министерството на отбраната на Руската федерация.

Според публикацията, въпреки усилията на властите в Туркменистан да предотвратят вербуването, руските военни продължават да успяват да привлекат граждани на страната, предимно за щурмови подразделения.

По данни на проекта от 2023 г. насам броят на вербуваните граждани на Туркменистан постепенно нараства, макар че продължава да е най-ниския сред държавите от Централна Азия. Сред мотивите за подписване на договор са финансовото възнаграждение и възможността за получаване на руско гражданство.

От проекта също отбелязват, че чужденците най-често са изпращани на фронтовата линия и рядко получават назначения в тилови подразделения.

По-рано министерство на външните работи на Украйна призова чужденците, вербувани в руската армия, да избягват участие в бойни действия и при първа възможност да се свържат с проекта „Искам да живея“, създаден за предаване в плен.

Общо 1257 граждани от страните в Централна Азия остават в редиците на руските войски, воюващи срещу Украйна, въпреки изтичането на сроковете на техните договори, съобщава проектът „Искам да живея“.

На 12 август 2025 г. проектът публикува класация на страните с най-голям брой наемници, останали в руската армия след изтичане на договорите им с руското министерство на отбраната. Първо място заема Узбекистан – 426 негови граждани с изтекли договори все още служат в руската армия към днешна дата.

Виден узбекски духовник беше изправен пред съда за омраза срещу Израел.

🇺🇿⚖️🇮🇱 Известен независим мюсюлмански узбекски духовник беше изправен пред съда днес в Ташкент по обвинения в насърчаване на екстремизъм и подбуждане на омраза срещу Израел, в един от най-значимите случаи, свързани с религиозни практики през последните години.

Алищер Турсунов, широко известен като Мубашир Ахмад, е изправен пред обвинения в подбуждане на религиозна омраза, разпространение на материали, застрашаващи обществения ред, и незаконно разпространение на религиозни материали, които носят наказание от пет до осем години затвор.

Турсунов, на 51 години, управляваше популярния религиозен медиен проект Azon.uz, който имаше около 1,2 милиона абонати в YouTube, преди да го закрие през 2023 г. под заплаха от правни последствия. Той се премести в Турция, където беше арестуван и екстрадиран в Узбекистан през май.

Обвиненията произтичат от работата му по проекта Azon.uz и публикации в социалните мрежи, според неговия адвокат, като той се е признал за невинен, съобщиха местни медии.

В публикация на своя канал в Telegram през април той подкрепи фетва на Международния съюз на мюсюлманските учени, базиран в Катар, която отправя призив за джихад срещу Израел в отговор на „кръвопролитията в Газа“.

Узбекистан, страна без излаз на море с мюсюлманско мнозинство в Централна Азия, е дом на около 38 милиона души и започва да поддържа дипломатически отношения с Израел скоро след падането на Съветския съюз.

Ислам Каримов, който управляваше Узбекистан като президент от 1991 г. до смъртта си през 2016 г. беше широко критикуван за репресиите срещу мюсюлманите под претекст за борба с религиозния фундаментализъм и тероризма.

Наследникът на Каримов, Шавкат Мирзийоев, първоначално облекчи най-строгите религиозни ограничения, но в последните години е въвел ограничения срещу религиозната свобода, според Human Rights Watch.