Трима китайци загинаха при удар с дрон на границата между Таджикистан и Афганистан.

🇨🇳🇹🇯 Трима китайски работници в златодобивна компания в южен Таджикистан загинаха при удар с дрон, втори по рода си за последната година, който според местните власти е извършен от територията на Афганистан през границата.

Министерството на външните работи на Таджикистан публикува изявление в четвъртък, в което твърди, че атаката е била насочена срещу лагер на частната златодобивна компания „Шохин СМ“, която действа в района Шамсиддин Шохин, точно по границата със съседен Афганистан.

Нападението идва само седмица след първата по рода си операция на таджикските гранични служби, при която двама предполагаеми контрабандисти, опитали да влязат в страната от Афганистан, бяха неутрализирани с удар от дрон. Според репортаж на таджикската телевизия мястото на конкретния удар срещу контрабандисти в Хамадони, откъдето бяха иззети и наркотици.

Загиналите при удара срещу минната компания са били край златодобивна мина в район Шамсиддин Шохин, също в област Хатлон, уточни външното министерство. Предполага се, че безпилотникът е бил въоръжен с гранати. В официално съобщение се отбелязва:

„Въпреки последователните усилия на таджикската страна да поддържа сигурността и да създава атмосфера на взаимноизгодно сътрудничество в граничните райони на Таджикистан и Афганистан, престъпните групи, действащи в съседната държава, продължават да извършват действия, насочени към дестабилизиране на обстановката в пограничните райони.

Таджикската страна изразява дълбока загриженост, най-решително осъжда тези подли действия на престъпните групи и призовава сегашните афганистански власти да предприемат ефективни мерки за осигуряване на стабилност и сигурност по държавната граница между двете съседни държави.“

Миналата седмица беше проведено рядко посещение, продължило няколко дни, в което таджикска делегация, съставена от 14 висши дипломати и служители на апарата по сигурността, пристигна за преговори с представители на талибаните.

Афганистански медии цитират източници, според които на срещите са били обсъдени въпросите на сигурността, разширяване на връзките, погранични проблеми и укрепване на общата граница. През последните дни са регистрирани отделни въоръжени сблъсъци между таджикски военнослужещи и талибански бойци по общата граница на двете страница, чиято дължина възлиза на 1357 км.

Omu TV излъчи репортаж, според когото по време на преговорите представителите на талибанската власт са поискали Таджикистан да им предаде контрола над афганистанското посолство в Душанбе.

Сблъсъци на границата между Афганистан и Пакистан

Бойци на талибаните стоят на пост след престрелка между граничните войски на Афганистан и Пакистан, 20 февруари 2023 г.
📸 Снимка: AFP

🇵🇰⚔️🇦🇫 Тежки сражения избухнаха в събота вечерта в райони по границата между Афганистан и Пакистан. Според властите в Исламабад, бойци на талибаните са открили „непровокиран огън“, на което пакистанската армия е отвърнала с пълна сила.

Сблъсъците са избухнали на поне шест места по протежение на границата между двете страни. Силите за сигурност на Пакистан съобщиха, че са унищожили няколко поста на територията на Афганистан.

В неделя сутринта говорител на правителството на талибаните заяви, че при операция през нощта са били убити 58 пакистански войници, а други 30 са били ранени. Талибаните съобщават, че са превзели 25 позиции на противника, като са понесли загуби в размер на 9 убити и 16 ранени.

Талибаните описаха действията си като „ответна операция“ за нарушения на въздушното пространство на Афганистан от страна на пакистанската бойна авиация, която нанесе удар по пазар в граничната провинция Пактика. Серия от удари бяха нанесени и срещу цели в столицата Кабул.

По-рано тази седмица представител на пакистанските служби за сигурност заяви пред Ройтерс, че цел на удара е бил лидера Техрик-е Талибан Пакистан – пакистанския клон на талибаните, който се е намирал в Кабул. На този етап не е ясно дали той е загинал.

Министърът на вътрешните работи на Пакистан Мохсин Накви определи атаката като „непровокиран обстрел“ срещу цивилни райони в нарушение на международното право. Премиерът Шахбаз Шариф нарече събитията „провокации от страна на Афганистан“.

„По въпросите на отбраната на Пакистан няма да правим компромиси, а на всяка провокация ще се даде решителен и ефективен отговор“, закани се той.

Пакистан обвинява ислямисткото движение на талибаните, че укрива членове на забранената групировка Техрик-е Талибан Пакистан, която често извършва смъртоносни атаки на пакистанска територия. Кабул отрича тези обвинения.

През юли 2025 г. Международният наказателен съд в Хага издаде заповеди за арест на двама лидери на талибаните, които поеха властта в Афганистан след изтеглянето на американската армия и краха. на подкрепяното от САЩ правителство на Ашраф Гани през 2021 г. Двамата получиха обвинения в престъпления срещу човечеството, свързани с преследването на жените в страната.

На 3 юли тази тази година Руската федерация се превърна в първата държава, която призна официално правителството на талибаните, чието официално название е Ислямско емирство Афганистан. Този ход беше предшестван от свалянето на забраната за дейността на талибаните и премахването им от списъка на Кремъл с терористични организации.

Талибаните обвиниха Пакистан за експлозии в Кабул и Пактика на фона на нарастващо напрежение

📸 Снимка: Ali Khara/Reuters

🇵🇰⚔️🇦🇫 Талибаните обвиниха Пакистан за експлозии в Кабул и източната афганистанска провинция Пактика вчера, на фона на високо напрежение между двете съседни страни и променящи се съюзи в Южна Азия, които тревожат Исламабад.

В четвъртък говорителят на правителството на талибаните Забихула Муджахид потвърди, че в Кабул е била чута силна експлозия, и заяви, че причината се разследва, но изглежда омаловажи сериозността ѝ. Тогава той не отправи обвинения.

„В Кабул се чу експлозия“, написа той на платформата X на пущу. „Но не се притеснявайте, всичко е наред. Инцидентът се разследва и засега няма съобщения за пострадали или щети.“

В петък обаче Министерство на отбраната на Афганистан обвини Пакистан за взривовете в Кабул и Пактика, без да предостави подробности.

Инцидентът се случи на фона на влошаващи се отношения между Афганистан и Пакистан, който обвинява правителството на талибаните, на власт от август 2021 г., че предоставя убежище на въоръжени групи, особено на Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), за които твърди, че стоят зад скока на атаките срещу неговите сили за сигурност.

Експлозиите съвпаднаха с пристигането на външния министър на талибаните Амир Хан Мутаки в Индия за 6-дневно посещение – първото след завръщането на талибаните на власт.

След взривовете в Кабул в социалните мрежи се разпространиха спекулации, че Пакистан стои зад атаката, насочена срещу висши командири на TTP, сред които лидера на групата Нур Уали Мехсуд. По-късно афганистански служители заявиха, че Мехсуд е невредим.

На въпрос по време на брифинг в петък дали пакистанската армия е атакувала Афганистан, за да ликвидира ръководството на TTP, говорителят на армията Ахмад Шариф нито потвърди, нито отрече обвинението.

„Афганистан се използва като база за операции срещу Пакистан и за това има доказателства. Ще бъдат взети нужните мерки за защита на живота и имуществото на пакистанския народ и те ще продължат“, каза Шариф.

Някога силно подкрепяни от Пакистан, афганистанските талибани опитват да променят външната си политика, ангажирайки регионални сили като техния бивш противник Индия в своя стремеж за дипломатическо признание.

Междувременно Пакистан обвинява Индия, че подкрепя въоръжени групи, действащи на негова територия – обвинение, което Ню Делхи отхвърля. След кървавата 2024 г. – една от най-тежките и смъртоносни години за Пакистан в последното десетилетие с над 2500 жертви на насилие, двете страни се опитаха да рестартират отношенията си.

Вицепремиерът на Пакистан Ишак Дар посети Кабул през април, а висши лидери от двете страни проведоха серия от срещи с посредничеството на Китай в процес, който доведе до подобряване на дипломатическите връзки и временно затишие на насилието през лятото.

Според Пакистанския институт за конфликти и изследвания на сигурността (PICSS) в Исламабад, насилието през първите три тримесечия на 2025 г. почти достигна общото ниво за цялата 2024 г.

Според Armed Conflict Location & Event Data (ACLED), TTP е основната причина за ескалиращите атаки след 2021 г. „Нашите данни показват, че TTP е участвала в поне 600 атаки или сблъсъци със силите за сигурност в последната година. Активността ѝ през 2025 г. вече надхвърля тази от цялата 2024 г.“, отбелязва скорошен доклад на ACLED.

През последните дни Пакистан стана свидетел на допълнителна ескалация на насилието. Поредица от атаки отне живота на десетки войници, главно в северозападната провинция Хайбер Пахтунхва, която споделя дълга и слабо охранявана граница с Афганистан. В петък пакистанската армия съобщи, че е ликвидирала над 30 бойци, участвали в скорошна атака в племенния район Оракзай.

Само през септември загинаха най-малко 135 души, а 173 бяха ранени. След посещение при ранени войници след нападения, отнели живота на 19 военнослужещи, премиерът Шехбаз Шариф отправи строго предупреждение към Афганистан.

„Изберете един от двата пътя. Ако желаят да установят отношения с Пакистан с искрена добра воля и честност, ние сме готови за това. Но ако изберат да подкрепят терористи, тогава нямаме нищо общо с временното афганистанско правителство“, каза Шариф на 13 септември.

В четвъртък министърът на отбраната Хваджа Асиф също отправи обвинения към Афганистан, че подпомага насилието в Пакистан, в реч пред парламента.

„Въпреки години на преговори с афганистанското правителство и делегации, пътуващи до Кабул, кръвопролитията в Пакистан не спират. Всеки ден се провеждат погребения на военни. Плащаме с кръвта си за 60-годишното гостоприемство към 6 милиона афганистански бежанци“, каза той.

Пакистан приютява милиони афганистански бежанци от 80-те години на миналия век, първо след съветската инвазия, след това по време на първото управление на талибаните през 90-те и отново след тяхното завземане на властта през 2021 г.

От ноември 2023 г. Пакистан води кампания на масови гонения, принудила афганистанци, много от които живеят в Пакистан от десетилетия, да се върнат у дома. Според правителствени данни досега са върнати близо един милион души.

Напрежението между Пакистан и талибаните в последните години ескалира и върху военни сблъсъци. Пакистанската армия е провеждала въздушни удари на афганистанска територия, последният от които през декември 2024 г.

Анализатори смятат, че ако Пакистан стои зад последните експлозии, последиците могат да бъдат сериозни.

Тамим Бахис, експерт по сигурността в Кабул, заяви, че талибаните отричат последователно да укриват бойци на TTP, а официално признаване на удари в столицата може да разпали напрежението.

„Видяхме, че предишните пакистански въздушни удари в Афганистан не дадоха конкретни резултати. Вместо това те само задълбочиха недоверието и затрудниха сътрудничеството срещу TTP. Този последен инцидент вероятно ще засили позициите и ще усложни диалога и координацията“, каза той пред „Ал Джазира“.

Последният голям целенасочен удар в Кабул се случи през 2022 г., когато лидерът на „Ал Кайда“ Айман ал-Зауахири беше убит при атака с американски дрон.

Ихсанулла Типу Мехсуд, анализатор по сигурността от Исламабад, заяви, че ако Пакистан е замесен в атаките, те може да са били предупреждение след скорошните нападения на пакистанска територия.

Мехсуд, съосновател на The Khorasan Diary, каза, че експлозиите може да са сигнал за намерението на Пакистан да преследва високопоставени цели през границата.

„Пакистан може да се опита да атакува лица в Кабул, който е политическата столица, както и в Кандахар, смятан за духовната столица на талибаните, ако ситуацията със сигурността в Пакистан остане тежка и афганистанските талибани не ограничат TTP“, предупреди той.

Бахис обаче отбеляза, че трансграничните удари могат да имат обратен ефект.

„Ако Пакистан продължи да разширява ударите си в Афганистан, повече афганистанци може да започнат да симпатизират на TTP. Това може да се превърне в нови попълнения, финансиране и дори мълчалива подкрепа от някои кръгове сред афганистанските талибани“, отбеляза той.

Той добави, че ако Пакистан наистина е насочил ударите си срещу лидери на TTP в Афганистан, това може да провокира групировката да ескалира атаките си в Пакистан.

„Ако лидери на TTP са били мишена или са убити в Кабул, това би могло да бъде предупреждение към групировката, показвайки, че не са в безопасност дори в столицата. TTP вероятно ще се адаптира, като засили мерките за сигурност, премести ръководството и вероятно ще отвърне с по-агресивни атаки в Пакистан“, предупреди Бахис.

Последният голям клиент на Газпром в Европа ще купува газ от Туркменистан.

🇭🇺🇹🇲 Унгария, един от най-големите клиенти на Газпром в Европейския съюз, изрази желание да започне внос на природен газ от Туркменистан, заяви заместник-държавният секретар по развитие на източните връзки на страната Адам Щифтер по време на посещение в Ашхабад.

„В енергийната сфера разчитаме на Туркменистан като надежден партньор. Унгария зависи от вноса на природен газ от различни държави, затова гледаме с голяма надежда и към Туркменистан. Надяваме се, че в близко бъдеще той ще стане доставчик на газ за Европа, и конкретно за Унгария“, каза Щифтер, цитиран от Интерфакс.

В четвъртък унгарският министър на външните работи Петер Сиярто обяви подписването на най-дългосрочния договор в историята на страната за доставка на втечнен природен газ с френската компания Engie, който ще бъде в сила до 2038 г., а общият обем на доставките ще достигне 4 млрд. кубически метра.

В началото на септември Унгария сключи и договор с британската компания Shell за закупуване на 2 милиарда кубически метра газ годишно. Доставките ще започнат през 2026 г., а споразумението е с продължителност 10 години. Газът ще се транспортира през Чехия и Германия.

Унгария и Словакия, които нямат излаз на море и внасят руски газ и петрол по тръбопроводи, досега се противопоставяха на пълния отказ от руските енергийни ресурси. Въпреки това, според водещия анализатор на Freedom Finance Global Наталия Милчакова, неочакваната промяна в тона на Будапеща относно възможността за внос на газ от други държави показва стремеж към диверсификация на доставките.

Все пак тя отбелязва, че все още не е ясно колко газ би могъл да достави Туркменистан и по какъв начин. „Ще трябва да се използва тръбопроводната инфраструктура на Азербайджан, който също има планове за износ на газ към Европа, или на Иран, с когото ЕС има сложни отношения заради санкциите. Друга възможност е доставките да преминават през „Турски поток“ въз основа на договор с Газпром, обясни Милчакова.

По изчисления на финландския аналитичен център CREA, в момента Будапеща харчи около 500 милиона евро месечно за внос на енергийни ресурси от Русия. През юли доставките на газ за Унгария възлизат на 285 милиона евро, а на петрол – на 200 милиона евро. Словакия също продължава да внася руски тръбопроводен газ, но в значително по-малки обеми – около 50 милиона евро месечно.

Унгария все още има действащ договор с Газпром за доставка на 4,5 милиарда кубически метра газ годишно до 2036 г.

Пакистан нанесе въздушни удари по територията на Афганистан.

Афганистански служители по сигурността пазят ограден коридор на границата между Афганистан и Пакистан в Спин Болдак, Афганистан, на 3 декември 2023 г.
📸 Снимка: Sanaullah Seiam/AFP via Getty Images

🇵🇰💥🇦🇫 Изтребители на Военновъздушните сили на Пакистан нанесоха удари по неуточнени цели в района на Шинвар и Ачин, провинция Нангархар в Афганистан.

Това съобщи местното издание Zawiya News, позовавайки се на собствен източник, който е успял да достигне Торхам, за да получи интернет достъп и да докладва ситуацията. По думите му около 19:15 часа местно време пакистанските самолети са нанесли 12 въздушни удара в посочените райони.

Поради липсата на интернет връзка в страната след наложената забрана от талибанските власти, други подробности за атаките засега не са налични.

Този инцидент следва серия от пакистански въздушни удари на афганистанска територия. Например на 28 август правителството на талибаните обвини Исламабад, че е извършил смъртоносни удари с дронове, довели до цивилни жертви.

През декември 2024 г. удари, нанесени от пакистанската авиация доведоха до ескалация на напрежението и заплаха за ответни действия от страна на администрацията на талибаните в Кабул.

Източникът на Zawia News подчерта нарастващите опасения за сигурността на цивилното население в пограничните райони между двете страни, където обикновено са нанасяни подобни удари. Липсата на интернет връзка в засегнатите райони затруднява проверката на пълния мащаб на разрушенията и жертвите вследствие на атаките.

Талибаните откъснаха Афганистан от глобалната мрежа.

🇦🇫🏳️ Афганистан беше изцяло откъснат от интернет, сочат данните в три платформи за мониторинг на мрежови прекъсвания, отбелязвайки пореден удар за съсипаната икономика на страната и за милиони нейни граждани, чиито свободи бяха ограничени до минимум през последните четири години на талибанска власт.

Прекъсването идва по-малко от две седмици след като талибаните прекъснаха интернет връзката в 9 от 34-те провинции на Афганистан, описвайки своето решение като ограничаване на „злоупотребата с интернет“ и предотвратяване на „неморални постъпки“. По онова време те прекъснаха единствено оптичната връзка, а мобилният интернет остана достъпен.

Вчера обаче беше въведено прекъсване както мобилния, така и кабелния интернет, а телефонните услуги в цялата страна също бяха нарушени. Интернет трафикът спря почти напълно около 17 часа местно време, според Netblocks и Kentik – платформи за анализ на интернет трафика. Прекъсването беше потвърдено и от Proton VPN.

Използването на смартфони в Афганистан се разпространи значително с развитието на 4G мрежите в последните няколко години. Към 2023 г. 18% от населението на страната използва интернет, а има средно 56 абонамента за мобилни услуги на 100 души, според данни на Световната банка.

По време на бунта на талибаните до 2021 г. техните бойци редовно атакуваха клетъчни кули, което принуди мобилните оператори като MTN да напуснат Афганистан. През последните няколко месеца от войната те наложиха локални прекъсвания на интернет връзката, за да заглушат всякаква съпротива, а след като превзеха столицата Кабул през август 2021 г. също прекъснаха за кратко мрежите, за да попречат на всеки опит за органиизиране на протести.

Освен това талибаните налагат сериозни ограничения на достъпа до сайтове на новинарски издания, обявили се против авторитарното им управление, но и до всички сайтове, които смятат за неморални.

Въпреки това интернетът е ключов за ежедневието на милиони хора, сред които собственици на бизнеси, момичета, които вземат онлайн курсове, за да заобиколят забраната за образование след шести клас, и дори държавни служители, които широко ползват WhatsApp.

Най-изтъкнатите талибански чиновници, сред които говорители на групата, имат десетки, а някои от тях стотици хиляди последователи в социалните мрежи. В понеделник обаче профилите им в WhatsApp замлъкнаха, а исканията за коментар не бяха доставени.

Тръмп иска обратно контрола върху авиобаза в Афганистан.

Доналд Тръмп на необявено посещение при американските войски в авиобаза Баграм, Афганистан, по време на първия си мандат като президент, ноември 2019 г.
📸 Снимка: Tom Brenner/Reuters

🇺🇸🇦🇫 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че страната ще се опита да възвърне контрола над авиобазата Баграм в Афганистан.

Той обясни, че част от мотивите за опита да си върне контрола над базата се дължат на нейната близост до обект, в който Китай произвежда ядрено оръжие, като изрази съжаление, че САЩ не са запазили контрола над нея при изтеглянето на американските сили при бившия президент Байдън.

„Дадохме им го без нищо. Опитваме се да го върнем, между другото“, заяви Тръмп на съвместна пресконференция с британския премиер Киър Стармър.

„Опитваме се да го върнем, защото те имат нужда от неща от нас. Искаме тази база обратно. Но една от причините да искаме базата е, както знаете, че тя е на час път от мястото, където Китай произвежда ядреното си оръжие. Така че много неща се случват, но аз съм много разочарован от факта, че този въпрос все още не е решен“, подчерта той.

По-рано преговорите с талибаните не бяха оповестени. Групировката държи контрола над Баграм след изтеглянето на американските войски от страната през 2021 г. Това беше най-голямата военна база на САЩ в страната.

Офис на талибанското разузнаване беше атакуван от въоръжени бойци.

🇦🇫 Бойци на „Фронта за свободата на Афганистан“ (AFF) извършиха атака срещу Разузнавателна дирекция 040 на талибаните в Шаш Дарак, район на столицата Кабул, в късните часове на петък.

Групировката публикува изявление, придружено от видео на предполагаемата атака, в което твърди, че най-малко един талибан е бил убит, а четирима са ранени. В него AFF описва мястото като „зловещ офис“, където бивши военни и невинни цивилни, включително жени, са държани в арест и са подложени на „жестоки и нечовешки изтезания“.

Жители на централната част на Кабул съобщиха, че са чули експлозия в петък вечерта. Талибаните засега не са коментирали инцидента. Груп обичайно отхвърля подобни твърдения за атаки от страна на опозиционни формации, включително AFF и Националния фронт на съпротивата.

„Фронтът за свободата на Афганистан“ е създаден през март 2022 г. за въоръжена съпротива срещу талибаните. Организацията е активна в множество провинции, сред които Парван, Баглан, Тахар и Каписа, и често координира своите действия с Националния фронт на съпротивата (NRF). Експерти посочват, че двете формации имат най-силна подкрепа сред таджикското население и среди, близки до Джамиат-е-Ислами – местна ислямистка партия, основана през 70-те години, която също се радва на подкрепа от местните таджики и играе водеща роля в съпротивата срещу съветската окупация и по-късно талибаните, а днес нейни структури подкрепят NRF и AFF.

През последните години AFF пое отговорност за десетки нападения – от засади срещу контролно-пропускателни пунктове в Кабул до атаки срещу командири и военни обекти на талибаните в някои северни провинции. По-значимите операции включват нападенията в района на летище Баграм през юли 2022 г., поредица атаки в столицата през 2023 и 2024 г. и удари по време на международните преговори в Доха през юли 2024 г.

За лидер на AFF е сочен бившият началник на Генералния щаб на Афганистан генерал Ясин Зия, който поддържа контакти с лидера на NRF Ахмад Масуд. Политическото ръководство е оглавявано от Дауд Наджи. Организацията е част от Националния съвет за спасение на Афганистан – по-широк съюз, включващ влиятелни политически фигури в изгнание.

122 души от Туркменистан са били вербувани да воюват срещу Украйна за 2025 г.

🇹🇯🤝🇷🇺 От началото на 2025 г. най-малко 122 граждани на Туркменистан са били вербувани за участие във войната срещу Украйна на страната на руската армия. Това съобщи украинският проект „Искам да живея“, който публикува сведения за чуждестранни наемници на договор в Министерството на отбраната на Руската федерация.

Според публикацията, въпреки усилията на властите в Туркменистан да предотвратят вербуването, руските военни продължават да успяват да привлекат граждани на страната, предимно за щурмови подразделения.

По данни на проекта от 2023 г. насам броят на вербуваните граждани на Туркменистан постепенно нараства, макар че продължава да е най-ниския сред държавите от Централна Азия. Сред мотивите за подписване на договор са финансовото възнаграждение и възможността за получаване на руско гражданство.

От проекта също отбелязват, че чужденците най-често са изпращани на фронтовата линия и рядко получават назначения в тилови подразделения.

По-рано министерство на външните работи на Украйна призова чужденците, вербувани в руската армия, да избягват участие в бойни действия и при първа възможност да се свържат с проекта „Искам да живея“, създаден за предаване в плен.

Общо 1257 граждани от страните в Централна Азия остават в редиците на руските войски, воюващи срещу Украйна, въпреки изтичането на сроковете на техните договори, съобщава проектът „Искам да живея“.

На 12 август 2025 г. проектът публикува класация на страните с най-голям брой наемници, останали в руската армия след изтичане на договорите им с руското министерство на отбраната. Първо място заема Узбекистан – 426 негови граждани с изтекли договори все още служат в руската армия към днешна дата.

Виден узбекски духовник беше изправен пред съда за омраза срещу Израел.

🇺🇿⚖️🇮🇱 Известен независим мюсюлмански узбекски духовник беше изправен пред съда днес в Ташкент по обвинения в насърчаване на екстремизъм и подбуждане на омраза срещу Израел, в един от най-значимите случаи, свързани с религиозни практики през последните години.

Алищер Турсунов, широко известен като Мубашир Ахмад, е изправен пред обвинения в подбуждане на религиозна омраза, разпространение на материали, застрашаващи обществения ред, и незаконно разпространение на религиозни материали, които носят наказание от пет до осем години затвор.

Турсунов, на 51 години, управляваше популярния религиозен медиен проект Azon.uz, който имаше около 1,2 милиона абонати в YouTube, преди да го закрие през 2023 г. под заплаха от правни последствия. Той се премести в Турция, където беше арестуван и екстрадиран в Узбекистан през май.

Обвиненията произтичат от работата му по проекта Azon.uz и публикации в социалните мрежи, според неговия адвокат, като той се е признал за невинен, съобщиха местни медии.

В публикация на своя канал в Telegram през април той подкрепи фетва на Международния съюз на мюсюлманските учени, базиран в Катар, която отправя призив за джихад срещу Израел в отговор на „кръвопролитията в Газа“.

Узбекистан, страна без излаз на море с мюсюлманско мнозинство в Централна Азия, е дом на около 38 милиона души и започва да поддържа дипломатически отношения с Израел скоро след падането на Съветския съюз.

Ислам Каримов, който управляваше Узбекистан като президент от 1991 г. до смъртта си през 2016 г. беше широко критикуван за репресиите срещу мюсюлманите под претекст за борба с религиозния фундаментализъм и тероризма.

Наследникът на Каримов, Шавкат Мирзийоев, първоначално облекчи най-строгите религиозни ограничения, но в последните години е въвел ограничения срещу религиозната свобода, според Human Rights Watch.

В Узбекистан приключиха съвместните учения „Хамкорлик-2025“ с Русия

🇺🇿🇷🇺 На територията на Узбекистан беше проведено съвместното военно учение „Хамкорлик-2025“ с участието на военнослужещи от сухопътните сили на страната и 201-ва база на руската армия в Таджикистан.

Маневрите се проведоха на полигона „Термез“ и се превърнаха във важен елемент от укрепването на сигурността в региона.

Според съобщение на Министерството на отбраната на Руската федерация, по време на ученията е отработен сценарий за отблъскване на нападение от незаконни въоръжени формирования, които са пресекли държавната граница и са влезли в бой с граничари.

Ученията имитираха реални бойни условия с трансгранични заплахи, включително бойни сблъсъци, прочистване на територия и координирани действия на пехота, артилерия и въздушно разузнаване.

Важна роля изигра използването на безпилотни летателни апарати, което позволи на участниците да проследяват и потискат ефективно позициите на условния противник.

Съвместните маневри демонстрираха високо ниво на взаимодействие между сухопътните сили на двете страни, както и готовност за съвместна реакция на предизвикателствата пред сигурността в Централна Азия.

Русия стана първата държава, признала правителството на талибаните.

🇷🇺🤝🇦🇫 Русия съобщи, че е приела акредитивните писма на нов посланик на Афганистан, с което се превръща в първата държава, признала правителството на талибаните в страната.

В официално изявление на руското външно министерство се посочва, че Москва вижда добри перспективи за развитие на връзките и ще продължи да подкрепя властите в Кабул в сферата на сигурността, борбата с тероризма и борбата с разпространението на наркотици. Тя също така вижда значителни търговски и икономически възможности, особено в енергетиката, транспорта, селското стопанство и инфраструктурата.

„Вярваме, че актът на официално признаване на правителството на Ислямско емирство Афганистан ще даде тласък на развитието на продуктивно двустранно сътрудничество между нашите държави в различни области“, заявяват от министерството.

Външният министър на талибаните Амир Хан Мутаки отбеляза в изявление: „Ние ценим тази смела стъпка, предприета от Русия, и, дай Боже, тя ще послужи за пример и на другите.“

Нито една друга страна не е признала официално правителството на талибаните, което завзе властта през август 2021 г., след като водените от САЩ сили извършиха хаотично изтегляне от Афганистан след 20 години война. Въпреки това, Китай, ОАЕ, Узбекистан и Пакистан са назначили посланици в Кабул, което е стъпка към признаване.

Ходът на Русия представлява важен етап за администрацията на талибаните, тъй като те се стремят да облекчат международната си изолация. Вероятно той ще бъде внимателно наблюдаван от Белия дом, който замрази милиарди активи на централната банка на Афганистан и наложи санкции на някои висши лидери на талибаните, което доведе до това, че банковият сектор на Афганистан до голяма степен беше откъснат от международната финансова система.

Русия постепенно изгражда отношения с талибаните, които миналата година бяха наречени съюзник в борбата с тероризма от президента Владимир Путин. От 2022 г. Афганистан е внасял газ, петрол и пшеница от Русия.

През 2003 г. талибаните бяха обявени от Кремъл за незаконна терористична организация, но това беше отменено през април тази година. Москва вижда необходимост да работи с Кабул, тъй като е изправена пред сериозна заплаха за сигурността от ислямистки групировки, базирани в страните от Афганистан до Близкия изток.

През март 2024 г. въоръжени лица убиха 149 души в концертна зала край Москва в атака, за която отговорност беше поета от Ислямска държава. По това време американски служители посочиха, че разполагат с разузнавателни данни, според които отговорно е било афганистанския клон на групата, Ислямска държава–провинция Хорасан.

Талибаните твърдят, че работят по неутрализиране на присъствието на терористичната групировка в Афганистан.

Западни дипломати посочват, че пътят на талибаните към по-широко международно признаване е блокиран, докато не променят курса си по отношение на правата на жените. Талибаните затвориха гимназиите и университетите за момичета и жени и наложиха ограничения на движението им без мъж настойник. По думите им, те уважават правата на жените, но в съответствие със строгото си тълкуване на ислямското право.

Русия има сложна и окървавена история в Афганистан. Съветските войски нахлуха в страната през декември 1979 г., за да подкрепят комунистическо правителство, но затънаха в дълга война срещу муджахидините, въоръжени от Съединените щати. Съветският лидер Михаил Горбачов разпореди изтегляне на армията през 1989 г. В конфликта загинаха около 15 000 съветски войници.

Вилаят Хорасан обяви война на Армията за освобождение на Белуджистан.

🇵🇰🇦🇫 Вилаят Хорасан, афганистанското крило на Ислямска държава (ИД), обяви война на сепаратистите от Армията за освобождение на Белуджистан (BLA).

Ислямска държава твърди, че с тях са атакували пакистанските военни, докато в същото време са се избягвали взаимно. Тази неформална договорка за ненападение е била нарушена от BLA през март тази година, когато BLA е щурмувала тренировъчен лагер в област Мастунг в Белуджистан, при което са били убити десетки джихадисти, много от които чуждестранни бойци.

В отговор ИД обещава да атакува не само бойците на сепаратистката група, но и участниците в протести и други събития в тяхна подкрепа, обявявайки ги легитимна цел и предупреждавайки обществеността да стои далеч от подобни събирания.

„Всички събирания и протести в тяхна подкрепа сега са наша цел. Предстоят трудни и кървави дни между нас“, заявяват от Ислямска държава. Публикуваното от нея 36-минутно видео потвърждава наличието на нейни лагери, разположени в планинските райони на Белуджистан – сведения, които по-рано бяха озвучени от талибаните.

По-рано говорителят на афганистанските талибани Забихула Муджахид каза, че бойци, участвали в терористични атаки в Афганистан, са били обучавани в пакистанските провинции Белуджистан и Хайбер Пахтунхва. Той свърза присъствието на ИД в региона с подкрепата от „разузнавателни агенции“ в Пакистан. Освен това той твърди, че нападателите, отговорни за стрелбата в Бамиан през май 2024 г. и атентата в Кабул през септември 2024 г., са били обучени в Мастунг. Военният анализатор Азиз Станекзай заяви, че „95% от атаките, случващи се в Афганистан, са планирани в Пакистан“.

Въпреки че ИД обяви война на въоръжените групировки на белуджите, експертите са на мнение, че тя ще бъде изправена пред значителни предизвикателства при пряката конфронтация с тях.

Комитетът за солидарност с Белуджистан се бори срещу насилствени изчезвания, извънсъдебни убийства и правителствени репресии в пакистанската провинция, сблъсквайки се с опити за смазване от страна на през последните месеци, като нейните висши ръководители са арестувани по обвинения в тероризъм, подстрекателство към бунт и убийство. Въпреки това, групата все още продължава да организира широко разпространени протести в Белуджистан и Карачи. Експерти изразиха опасения, че видимостта на въпросния комитет и ненасилствената платформа го правят потенциална мишена за ИД, която има досие на атаки срещу масови събирания на граждани.

BLA, която е една от най-големите въоръжени групи в региона, все още не е отговорила на ИД. В неотдавнашното си изявление обаче тя обвини Пакистан в подкрепа за глобалния тероризъм чрез разузнавателните си агенции, и даде за пример групи като Лашкар-е-Тайба, Джайш-е-Мохамед и Ислямска държава. „Пакистан е не само развъдник на глобални терористи, а и център за развитие на смъртоносни терористични групи, спонсорирани от държавата“, се посочва в изявлението.

BLA призова за международна подкрепа за прекратяване на кръвопролитията в провинцията и твърди, че политическата, дипломатическата и военната подкрепа ще помогне за „унищожаване на терористичната държава Пакистан“ и създаването на независим Белуджистан“.

„Независим Белуджистан ще действа като стабилизираща сила в региона, спирайки завинаги износа на тероризъм към континента и въвеждайки нова глава на мир и просперитет“, заявиха от BLA, предупреждавайки, че липсата на международна намеса може да доведе текущия конфликт до по-нататъшни кръвопролития и нестабилност.

„Рано или късно ще унищожим тази окупационна терористична държава и ще освободим своята родина. Колкото по-дълго се забави този процес, светът ще трябва да понесе още кръвопролития, тероризъм и нестабилност“, заплашват от BLA.

Изявени командири на съпротивата срещу талибаните се появиха в ново видео.

🇦🇫 Двама от най-изявените командири на Националния фронт на съпротивата (NRF), Халид Амири и Хасиб Панджшири, се появиха в нови снимки, публикувани в социалните мрежи, за които се твърди, че са направени в планинските райони на Афганистан.

На кадрите двамата командири са в пълно бойно снаряжение. Най-малко двама източници от NRF потвърдиха пред местното издание Afghanistan International, че снимките са актуални и че командирите действително се намират на терен в страната.

Във видео, споделено на профила му в X, Хасиб Панджшири заявява: „Страната ни е под окупация на терористичната група на талибаните. Водим борба, за да си върнем нашата земя от хватката на тази престъпна група, и имаме пълна вяра в победата.“

Появата на двамата командири идва само ден след като стана ясно, че лидерът на NRF Ахмад Масуд е пътувал до Иран за среща, на която са присъствали и други политически фигури от Афганистан, сред които Ата Мохамад Нур. Масуд е бил приет от ирански официални лица и е провел разговори с представители от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) и Министерството на външните работи на Иран.

Халид Амири е старши командир в NRF, изиграл ключова роля в организирането на съпротивата срещу талибаните след падането на Кабул през август 2021 г. Бивш офицер от специалните сили на Афганистанската национална армия, той се включва в съпротивата в Панджшир, където ръководи редица бойни операции. През юни 2022 г. публикува снимка на свален талибански хеликоптер в планината Хиндукуш, а в други видеа се виждат пленени бойци на талибаните.

Преди връщането на талибаните на власт, Амири е служил като командир в специалните сили на Ислямска република Афганистан и е преминал военна подготовка в страната и чужбина.

Хасиб Панджшири, известен още като „Хасиб Кавае Марказ“, е друг водещ командир от NRF под командването на Ахмад Масуд. След завършване на военното си обучение, той се присъединява към специалните части на Националната дирекция за сигурност (NDS) и участва в множество операции в различни региони на страната. След превземането на Кабул от талибаните, той се връща в родния си Панджшир и продължава въоръжената съпротива.

Разширяват проекта за китайско-пакистански икономически коридор (CPEC) към Афганистан.

🇨🇳🇵🇰🇦🇫 Тристранна среща между Пакистан, Афганистан и Китай в събота стигна съгласие по въпроси на регионалното пренареждане и разширяване на проекта за китайско-пакистански икономически коридор (CPEC) към Афганистан.

По стратегическа линия е постигнато и неформално съгласие за ограничаване на индийското влияние в Афганистан до дипломатически мисии, ако договореното бъде приложи ефективно, съобщават източници.

Решенията, взети по време на закрита среща на изпълняващия длъжността министър на външните работи Афганистан Амир Хан Мотаки, специалния пратеник на Китай Юе Сяоюн и специалния пратеник на Пакистан Мохамад Садик, бележат решителна стъпка към регионално.

Според източници талибаните негласно подкрепят позиция на властите в Исламабад за неутрално разследване на инцидента в Пахалгам от 22 април и възнамеряват да се дистанцират от индийския блок.

След поредица срещи, включващи двустранни разговори в петък вечер и събота, е взето решение талибаните да са домакини на шестия кръг от тристранните преговори на ниво външни министри между Китай и Пакистан в Кабул. Това ще са първите преговори на високо ниво, които ще бъдат проведени под ръководството на талибаните, добавят източниците.

Китай и Пакистан са дали зелена светлина за по-дълбоко политико-икономическо партньорство с Афганистан, а същевременно се стремят да изолират западно влияние в южна и централна Азия.

Китай ще подкрепи Ислямско емирство Афганистан политически и икономически, като ще се стреми да го свърже с останалите страни в региона чрез пътна инфраструктура.

В рамките на тристранните ангажименти специалният пратеник на Пакистан се присъедини към китайския си колега на среща с афганистанския министър на търговията Азизи.

Пратеникът определи разговорите като конструктивни и полезни за укрепване на търговското и икономическо сътрудничество. Трите страни са се договорили да надградят постигнатото по време на министерската тристранна среща през май 2023 г. в Исламабад, особено по отношение на разширяването на CPEC към Афганистан.

Пътуването на пакистанския специален пратеник е имало за цел да осигури подкрепа от съседните страни относно конфликта между Пакистан и Индия, свързаността в рамките на китайските инициативи и елиминирането на терористичната групировка ИД-Хорасан от афганистанска територия, добавят източниците.

В публикация в X (бивш Twitter) посланик Садик заяви, че първата тристранна среща Пакистан–Китай–Афганистан е осигурила възможност за сближаване на позиции по икономическо и отбранително сътрудничество, както и по въпросите на регионалната стабилност.

Русия е готова да помогне на талибаните в борбата с Ислямска държава.

🇷🇺🤝🇦🇫 Русия е готова да подпомогне на талибаните в тяхната борба с местното крило на Ислямска държава, заяви в петък пред руските държавни медии специалният пратеник на Путин в Афганистан.

Замир Кабулов, специален пратеник на руския президент в Кабул, заяви пред държавната агенция РИА Новости, че Кремъл „вижда и оценява“ борбата на талибанските власти срещу терористичната групировка.

„Тази група, изповядваща ултрарадикална идеология на глобален джихад, е общ враг за Русия и Афганистан“, отбеляза той. „Ще предоставим всякаква възможна помощ на властите в тази страна чрез специализирани структури.“

ИДИЛ-К пое отговорност за кървавата терористична атака срещу концертна зала Crocus City Hall в московското предградие Красногорск, в която загинаха 145 души. В месеците след атаката руският президент наричаше талибаните „съюзник“ на Кремъл в борбата срещу тероризма.

Русия полага системни усилия за изграждане на връзките си с талибаните от тяхното завръщане на власт през 2021 г. след изтеглянето на американските сили от Афганистан.

На 17 април 2025 г. Върховният съд на Руската федерация премахна талибаните от списъка си с определени терористични организации, където те бяха включени от 2003 г. Ходът, който не призна официално правителството в Кабул, отразява препозиционирането на Кремъл към нови регионални съюзи, след като инвазията в Украйна обтегна отношенията с традиционните му партньори. Освен това различни официални лица призоваха за отмяна на санкциите срещу ислямистката групировка.

През 80-те години Съветският съюз нахлува в Афганистан и води война, продължила десетилетие, в която за първи път се появяват бойците на съпротивата, познати като муджахидини, много от които по-късно стават лидери на талибаните. Историците често посочат именно тази война като основна причина за разпада на Съветския съюз.

Казахстан наложи забрана за влизане в страната на четирима руски депутати.

🇰🇿⚔️🇷🇺 Казахстан наложи официална забрана за влизане в страната на четирима депутати от Държавната дума на Руската федерация, както и на един бивш депутат. Това съобщи руската служба на Deutsche Welle, позовавайки се на правителствен източник.

Съобщава се, че лицата са попаднали в черния списък заради публични изказвания, съдържащи обидни и враждебни коментари, насочени към Казахстан и неговото политическо ръководство.

В черния списък попадат заместник-председателят на Държавната дума Пьотър Толстой, първият заместник-председател на Комисията по международни отношения Вячеслав Никонов, депутатите от управляващата партия „Единна Русия“ Евгений Фьодоров и Константин Затулин и председателят на Федералната агенция по въпросите на ОНД (Россътрудничество) Евгений Примаков.

Толстой заяви, че Казахстан може да се окаже „следващият проблем“ на Москва след Украйна, след което нарече столицата Алмати „Верни, град, построен от руснаци“ и обвини страната, че се опитва „измисли своя собствена история“, за да се дистанцира от Русия.

Вячеслав Никонов заяви по руската държавна телевизия, че „Казахстан просто не съществува“ и определи съвременната му територия като „подарък от Русия и СССР“.

Евгений Фьодоров подкрепи мнението на Никонов и заяви, че Русия има право да поиска връщането на определени територии от Казахстан.

В края на април политическият анализатор Андрей Грозин също получи отказ да влезе в Казахстан. Той научи за забраната чак при пристигането си на паспортния контрол в Астана, където е планирал да присъства на конференция. Не беше посочена официална причина.

Узбекистан между редовете: над 1100 граждани на страната се бият за Русия във войната срещу Украйна

🇺🇿🤝🇷🇺 Въпреки че напусна официално Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) преди 13 години, Узбекистан се оказва „активен участник“ в руската агресия срещу Украйна.

Разследване разкри, че поне 1110 узбекистански граждани са подписали договор с руската армия и са изпратени да се сражават на фронта. Броят им вероятно е значително по-голям, особено ако бъдат включени и етническите узбеки с друго гражданство.

Според публикувания списък, най-малко 109 от тях вече са загинали, най-младият от които е бил на едва 20 години, а най-възрастният – на 62. Един от наемниците е убит само осем дни след подписване на договора.

Списъкът е изготвен от проекта „Искам да живея“, откъдето посочват, че поместените в списъка имена не са военнопленници, а хора, които доброволно са се присъединили към въоръжените сили на Руската федерация, за да участват във военни действия срещу Украйна.

Методите за вербуване на узбеки напомнят тези, използвани с таджикските мигранти: посредством заплахи от депортация, полицейски акции и обещания за пари и гражданство. Миграционният поток към Русия не спира, а Москва с охота използва най-уязвимите групи, изпращайки ги като пушечно месо в т.нар. „месни щурмове“.

Въпреки че още в началото на инвазията властите на Узбекистан формално призоваха гражданите си да не участват в чуждестранни армии, дори към днешна дата реакцията им остава нееднозначна. По закон наемничеството се наказва с между 5 и 10 години затвор, но съдебната практика от 2023 г. показва обратното – условни присъди и минимални наказания, дори при самопризнания за участие в убийства на украински граждани.

Въпреки явното руско влияние върху Ташкент по темата, Украйна отправя призив към узбекските власти да сложат край на мълчаливото си съгласие с въпросната практика и да окажат съдействие за нейното пресичане.

Министерството на външните работи на Украйна апелира към всички чужденци да избягват участие във въоръжените сили на Руската федерация, независимо от финансовите обещания. За повечето от избралите да станат наемници краят е предвидим – смърт на фронта, а оцеляват само единици, които успяват да се предадат в украински плен. Те могат да потърсят помощ чрез инициативата „Искам да живея“.

Русия премахна талибаните от списъка си с терористични организации.

🇷🇺🇦🇫 Върховният съд на Руската федерация премахна афганистанските талибани от списъка си с терористични организации, съобщи държавната информационна агенция ТАСС на 17 април.

Това решение на най-висшия съдебен орган в страната дойде след заседание при закрити врата, инициирано от Главната прокуратура.

Талибаните, които заеха властта в Афганистан през 2021 г. след изтеглянето на силите на САЩ и НАТО, бяха класифицирани като терористична организация в Русия повече от две десетилетия.

Въпреки контрола си над страната, водената от талибаните администрация не е официално призната от никоя държава поради неспазването на международните ангажименти относно правата на човека, управлението и борбата с тероризма.

Съдия Олег Нефедов обяви, че решението на съда влиза в сила незабавно и е насочено към напредване на нормализирането на връзките с настоящите де факто управници на Афганистан.

Въпреки че все още е в списъка на терористичната група досега, Кремъл поддържа отношения с талибански служители, като преди това ги е приемал в Москва и на събития като икономическия форум в Санкт Петербург през 2024 г.

Търговските връзки между двете страни се задълбочиха през последната година, като Афганистан е най-големият вносител на руско брашно през 2024 г.

Непотвърдено: Вътрешен опит за преврат в Афганистан.

🇦🇫 По непотвърдена информация преди броени минути е започнал опит за вътрешен преврат в талибанското правителство на Афганистан.

Върховният лидер на талибаните Хибатула Ахундзада е разположил лоялни сили на ключови места в столицата Кабул, сред които крепостта Бала Хисар и международното летище в Кабул.

По непотвърдена информация министърът на вътрешните работи Халифа Хакани е ръководител на преврата срещу сегашния лидер Ахундзада.

Официалният говорител на талибанските власти Забихула Муджахид потвърди, че Хакани току-що се е завърнал от посещение в Мека, Саудитска Арабия.